Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
— По телефона не може ли?
— Не. Предпочитам лично.
— Добре. Както искате.
Господин Дежрвази изпита видимо облекчение: „Дотук добре.“
— Къде ще се видим?
— Не знам, вие кажете.
— Къде сте сега?
Ама че смешна ситуация. Оставаше да му каже, че е у тях.
— У един приятел. Близо до моста „Милвио“.
— Можем да се срещнем пред църквата „Света Киара“, знаете ли я?
— Да. Ще ви чакам под дъба.
— Там съм след петнайсет минути.
— Добре. Сега може ли да говоря с брат ми?
— Разбира се. — Клаудио му върна слушалката. — Иска да говори с вас.
— Степ?
— Ей, добре ли ме представи? Защото много държа на това! Знаеш ли кой изяде маслените ти бисквити? Дъщерята на тоя човек!
— Вярно ли?! — Паоло не успя да чуе отговора, защото брат му вече беше затворил.
— Аз трябва да тръгвам — обяви Клаудио. — Надявам се някой път да се видим в по-спокойна обстановка. Приятна вечер.
Ръкуваха се и Паоло отвори вратата.
На прага стоеше Поло.
— Здрасти. Дойдох да взема кучето.
— Е, крайно време беше.
Непознатият се отдалечи и Поло не се сдържа:
— Кой беше тоя?
— Бащата на някаква Баби. Ти чувал ли си за нея?
— Това е новото гадже на брат ти.
— И защо го търси баща й? Станало ли е нещо?
— Откъде да знам! — Поло се усмихна, като видя кучето. — Хайде, Арнолд, тръгваме си оттук!
Кученцето хареса новото си име и откликна с радостен лай. Поло го прегърна и тръгна към вратата, но Паоло го спря.
— Ей, да не би да я е… — Той описа красноречива дъга пред отпуснатия си корем.
— Луд ли си! Тая и Светият Дух не може да я опраши.
— Закъде се разбърза сега, остани още малко! — недоволстваше Баби.
— Имам среща.
— Аха, с Мадалена, нали? Малко я бих…
Степ се засмя и я гушна. Баби се опита да му устои, но той с лекота я подчини на целувките си. Накрая получи ухапване по езика.
— Ох!
— Казвай веднага с кого имаш среща!
— Никога няма да познаеш.
— Жена ли е, или мъж?
— Мъж. Имам среща с баща ти.
— Какво?!
— Ходил да ме търси у нас. Като звъннах на Паоло, той беше там. Ще се видим след малко.
— И какво иска баща ми от тебе?
— Откъде да знам! Като разбера, ще ти кажа. — Целуна я нагло.
Този път тя изобщо не се възпротиви.
Скоро Степ тичаше надолу по стълбите, прескачайки по няколко стъпала наведнъж. Баби го изпрати с поглед, мълчалива и притеснена. „Какво пък имат да си говорят? Само дано се размине без бой…“
49.
Степ беше вече там и пушеше цигара.
— Здравейте.
— Добър вечер, Стефано. — Ръкуваха се, после Клаудио също запали, за да се почувства по-комфортно.
За съжаление не постигна очаквания резултат. Младежът беше странен, доста различен от брат си. „И много по-едър“ — помисли си господин Джервази. Сети се за горкия Акадо… Сега седеше до тоя, който му счупи носа!
— За какво искахте да си говорим?
— Ами… как да ви кажа, Стефано, у нас напоследък има доста проблеми…
— Ако знаете при мен какво е…
— Да, знам. Но… вижте, ние по принцип сме много почтено семейство. Баби и Дани са кротки момичета…
— Да, Баби е много печена. Клаудио… нали може да си говорим на „ти“?
— Разбира се.
— Защо не поседнем някъде на спокойствие? Може даже да изпием по едно.
— Добре. Къде да отидем?
— Тук наблизо има едно заведение, държат го мои хора. — Степ възседна мотора си. — Карай след мен.
Клаудио се качи в мерцедеса, доволен от този развой на събитията. Последва червената светлинка към Фарнезина15. Като мина моста „Милвио“, зави надясно. Спря на тясна уличка зад площад „Клодио“ и Степ му посочи едно свободно парко-място. После остави хондата точно пред входа на Four Green Fields и поведе новия си приятел към долния етаж.
Вътре цареше голяма бъркотия. Шумни клиенти седяха пред дълъг плот, други разговаряха около кръгли дървени маси. Стените бяха кафяви, светли колони раздвижваха голямата зала. Навред имаше картини и етикети на бири от различни кътчета на света. Един младеж с тънки очилца и рошава коса сновеше зад бара и приготвяше коктейли.
15
Сградата на италианското външно министерство. — Б.пр.