Бьорнстад

– Нека позная: Ана и китарата? – казва той.

Тя кима. Мира се връща в стаята. Ръцете на родителите се докосват мимолетно. Когато Петер стига до вратата, дъщеря му се провиква:

– И трябва да говориш с Лео, татко. Той страшно ще се изплаши.

Майката и бащата се споглеждат. Колко ли години сърцето ще ги пробожда така, сякаш получават инфаркт, когато си спомнят този миг? От всички хора, точно в днешния ден, Мая бе тази, която не забрави за малкия си брат.

Ан-Катрин седи в стаята за персонала и се взира в стената. И тя като всички други е разбрала, че полицията е отвела Кевин, но е една от малцината, които знаят защо Мая е в болницата и разбират връзката. Мая не разпозна Ан-Катрин. Кевин също не би го направил, въпреки че тя е седяла в публиката по време на почти всички хокейни мачове, още откакто той беше хлапе. Някои родители си остават безлики в очите на децата.

Праща съобщение на сина си: „Успех днес“. Бобо веднага отговаря: „Кев?? Чу ли нещо??“. Майката лъже: „Не. Нищо. Опитай да се съсредоточиш върху хокея, миличък!“. Минават няколко минути, преди той да отговори: „Ще спечелим за Кев!!“. Тя преглъща тежко и пише: „Обичам те“. Бобо отговаря като тийнейджър: „Окей“.

Ан-Катрин се обляга назад в твърдия стол, поглежда към тавана на стаята и се замисля за всички деца, които толкова ги боли. Човек вижда какво ли не в тази болница. Затова много от колегите ѝ са в отпуск по болест. За сестрите и лекарите няма лятна почивка като в хокея, няма последен съдийски сигнал, няма пауза между третините. Цялата година е един дълъг сезон, ден след ден, а това може да пречупи дори най-коравите. Дори жителите на Бьорнстад.

А когато и най-коравите не могат да се справят, кой ще поведе хората?

Давид се поизправя и прочиства гърло, за да привлече вниманието на момчетата, но се спира, тъй като вижда, че вече са започнали да се успокояват. Не заради него, а заради Бени. Той застава в средата на автобуса, поглежда поред съотборниците си в очите и накрая спира погледа си върху Филип, мълчаливо момче, което е една година по-малко от повечето играчи и живее през три къщи от Кевин.

– Когато бяхме малки, Филип, и ти беше нещастен, защото беше най-малкият и най-слабият в отбора, когато не можеше дори да пратиш шайбата над жълтата линия на мантинелата, какво ти каза Давид тогава?

Филип гледа смутено в скута си, но Бени хваща брадичката му и повдига главата му нагоре. Филип не просто беше една година по-малък, ами дълго време изоставаше толкова много от играчи като Бобо чисто физически, че никой не обърна внимание на това колко е добър във всичко останало. Той е от момчетата, които стават невидими в съблекалнята, никога не казват нищо, никога не създават неприятности, просто се движат с останалите. През последните три години, с обичайния си плах маниер, Филип се е превърнал в най-добрия защитник в отбора, без никой да забележи.