Бьорнстад

32

В една гора има едно местенце, което обича една игра. В едно легло лежи момиче и свири на китара за най-добрата си приятелка. В едно полицейско управление седи млад мъж. В един болничен коридор медицинска сестра подминава адвокат, а на една трибуна в една столица възрастни мъже и жени стоят и скандират, че са мечките от Бьорнстад, заедно със спонсорите и членовете на ръководството, които преди десет години се смееха на един спортен директор, който каза, че един ден ще имат най-добрия юношески отбор в страната. Сега всички от клуба са тук, с изключение на него.

В една съблекалня един отбор със стикове в ръце чака началото на мач, а на една пейка един брат с телефон в скута чака да види какво ще напишат в интернет неговите приятели за сестра му, когато разберат какво се е случило. Едно адвокатско бюро получава обаждане от богат клиент, а в друго адвокатско бюро една майка обявява война. Момичето продължава да свири на китарата си, докато приятелката ѝ заспива. На вратата на стаята стои татко, който си мисли, че момичетата ще преживеят всичко това. Ще издържат. Именно това го плаши. Опасява се, че това е причината светът все още да си мисли, че всичко е окей.

Има един играч с номер шестнайсет на гърба, който се учи какво е нужно, за да бъдеш победител, още откакто стъпи на леда като дете. Знае, че мачовете се печелят колкото на леда, толкова и в главите на играчите. Треньорът му е обяснил музикалността на спорта: всеки отбор има ритъм и темпо, с които иска да играе. Нарушиш ли ритъма, нарушаваш песента им. Дори най-добрите музиканти на света мразят да не са в такт, когато свирят, а веднъж почнат ли, е трудно да спрат. Обект в движение продължава да се движи в същата посока; колкото по-голяма е една търкаляща се снежна топка, толкова по-голям идиот трябва да си, за да застанеш на пътя ѝ. Това имат предвид спортистите, като казват „импулс в играта“. В часовете по физика учителите говорят за „принцип на инерцията“, но Давид винаги е бил малко по-директен в своята педагогика, когато обяснява на Бени: „Ако играта на един отбор се получава, всичко им се струва лесно, което автоматично ги прави още по-добри. Но ако успееш да им устроиш един малък ад, просто да им създадеш малко неприятности, ще видиш, че скоро те сами ще си вгорчат живота“. Всичко е въпрос на равновесие. И понякога дори най-лекият полъх на вятъра е достатъчен, за да го наруши.

Един противников отбор пристига в една арена, за да се изправи срещу Бьорнстад Хокей, но всички играчи го наричат презрително „Ердал Хокей“. Много преди началото на мача вече знаеха, че са в пъти по-добри от ония селяни от гората, а сега тъкмо са научили, че Кевин дори няма да играе. Бьорнстад са нищо без него. Подигравка. Прегазено животно в края на пътя. Играчите влизат в залата уверено и хладнокръвно; знаят, че единственото, което трябва да направят, за да спечелят, е да играят играта си. Да запазят ледено спокойствие. Да не излизат от равновесие.