Бьорнстад
- Автор: Бакман Фредрик
- Серия: Бьорнстад #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-28-2336-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бьорнстад». Краткое содержание книги:
– Откъде сме? – пита Филип.
– БЬОРНСТАД! – отговаря съблекалнята.
Лют се качва на една пейка и изревава:
– ЗА КЕВИН!
– ЗА КЕВИН! – отговаря съблекалнята.
Когато излизат, Бени вече е на леда. Стои сам в централния кръг, с потъмнели очи и номер шестнайсет на гърба. Последни през вратата на съблекалнята излизат най-едрият и най-дребният играч. Бобо потупва Амат по рамото и го пита:
– Амат, ти откъде си?
Амат поглежда нагоре с разтреперана челюст.
– От Низината.
Бобо кима и вдига ръкавиците си. Върху тях е написал „Курстад Хокей“ с маркер. Несръчен жест от несръчно момче.
Понякога те са най-ценни.
Защо хората се вълнуват от спорт? На трибуната стои една жена, която е там, защото това е последното останало място, което ѝ дава директни отговори. Била е състезател по ски-крос на елитно ниво, жертвала е всичките си тийнейджърски години, за да се мори по снежните пътеки, вечер подир вечер, с челник и очи, насълзени от студа, от изтощението и болката, загубите и всички неща, които другите младежи на нейната възраст правят в свободното си време и които тя така и не изживя. Но ако сега я попиташ дали съжалява за нещо, тя би поклатила глава. Ако я попиташ какво би направила, ако можеше да се върне назад във времето, тя, без да мигне, би отговорила: „Да тренирам повече“. Не може да обясни защо се интересува от спорт, тъй като се е научила, че ако ти се налага да зададеш такъв въпрос, значи не би могъл да разбереш.
Сега синът ѝ Филип играе в титулярната защитна двойка, но тя знае какво е жертвал, за да го постигне. Всички обиколки в гората под блясъка на два челника, всички часове на верандата, през които той изстрелваше шайби, а майка му пазеше на вратата. Всички сълзи, когато беше най-малък в отбора и всяка сутрин мереше височината и теглото си, защото лекарят обеща, че тялото му рано или късно ще настигне останалите. Следите от молив по касата на вратата, която майката не иска да пребоядиса. Съкрушената, дребна купчинка, която тя трябваше да вдига всеки ден от пода в кухнята, след като момчето осъзнаеше, че е също толкова ниско, колкото е било и предния ден. Също толкова слабо. Може би никой друг не забеляза кога Филип стана най-добрият защитник в целия отбор, но майка му бе свидетел на всеки сантиметър.
По време на цялата загрявка Фрак стои с телефон в ръка, опитвайки да разбере какво е станало с Кевин. Засега не се знае нищо. Подозира, че бащата на Кевин първо ще се обади на Давид, когато научи нещо, но оттук не може да се свърже с треньора.
Спонсорите и членовете на ръководството около него са бесни заради липсата на информация. Вече обясняват с кои адвокати ще се свържат, кои журналисти ще отразят историята, кои хора ще бъдат наказани.
Фрак не е ядосан, емоциите му вече са на друго ниво. Гледа към родителите по трибуните. Опитва да преброи всички дни, вечери и нощи, които са вложили в този отбор. Около врата си усеща тежестта на собствения си сребърен медал, спечелен в едно друго време. Не знае кой им е отнел възможността днес да изживеят най-голямата си победа, но вече изпитва съкровена омраза.
Бени е този, който казва на Давид и Бенгт да пуснат Лют като централен нападател на мястото на Кевин. Буквите никога няма да са достатъчни, за да опишат какво означава това за Лют. Преди първия съдийски сигнал Бени застава пред Амат и пита:
– Обул ли си си бързите кънки, а?
Амат се засмива и кима. Противниците им вече обясняват на висок глас, че ще „оставят номер шестнайсет да си натрупа нарушенията“. Не са идиоти, прозрели са какъв маниак е. Щом реферът пуска шайбата, Бени тръгва с вдигнат стик към играча, който я овладява. И всички, които преди малко са видели номер шестнайсет в тъмния коридор, знаят, че той няма да се опита да открадне шайбата, а ще потърси сблъсък. Противниковият играч забива кънки в леда и напряга тяло, за да поеме удара.
Такъв обаче не идва. Бени се насочва към шайбата и я праща в офанзивна зона, а в средата на игрището Лют отнася удар и пада върху леда като отстрелян тюлен – централният нападател се жертва за отбора, за да може третият атакуващ играч да получи достатъчно пространство. Имат на разположение кратък прозорец, преди противниците им да разберат колко бърз е Амат.
И се възползват от него.
Фрак остава без глас от викане, когато Амат изчаква вратаря и праща шайбата в горната част на мрежата. Родителите се втурват напред така, сякаш възнамеряват да прескочат мантинелата. Амат заобикаля вратата с вдигнати ръце, но не успява да стигне далеч, преди да се окаже заровен под телата на Бени, Лют и Филип. В следващия миг всички играчи са на леда, един над друг, под друг и всякак. Фрак хваща нечия майка, няма значение чия, и виква: