Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
Влетяха в овална галерия, осветена от мъждукащ газен фенер. Отъпканият под беше осеян с нахвърляни безразборно кирки, лопати и ръчни колички. Таванът беше подпрян на плетеница от дървени греди. Още греди бяха натрупани в единия край на галерията. Два тъмни тунела тръгваха от галерията, безсъмнено в посока към кулата на Гудрун. Рейт отиде до един и надникна в тъмния отвор.
Стори ли му се, или чу стържене на лопата в пръст. Копаеше ли някой на другия край? Ракки вече беше свалил запушалката на делвата си и плискаше течния огън по всичко дървено.
— Внимавай с пламъка! — изсъска Рейт на Сориорн, който блъсна с рамо газения фенер и го разлюля на куката, на която висеше. — Една грешка и с нас е свършено.
— Дадено — прошепна пресипнало знаменосецът на Горм, наведе гърлото на делвата си, стиснато в сгъвката на лакътя му, и запуши с другата си ръка носа и устата си. Богове, как вонеше само, задушливата миризма ги задави на мига. Рейт залитна към другия тунел, избърса насълзените си очи с опакото на ръката, вдигна поглед и видя двама мъже да го зяпат озадачени. Единият държеше лопата в ръце, другият кирка. Бяха голи до кръста и омазани с мръсотия.
— Вие ли сте новите копачи? — попита единият и хвърли неразбиращ поглед на щита в ръката на Рейт.
Добрият воин не се замисля много. Не много преди битката, не много след нея. По време на боя — хич. И обикновено този, който удареше първи, оставаше последен на крака. Затова Рейт изби кирката на мъжа настрани с щита си и го наръга с кинжала в гърлото. Кръвта му пръсна в тесния тунел.
Другият копач замахна да го удари с лопатата, но Рейт вече беше набрал инерция блъсна се в него и блокира удара с щита си. Изблъска мъжа към стената на тунела и се озова притиснат в него, почти опрял нос в неговия, ако изплезеше език, щеше да го докосне. Заби кинжала под ръба на щита си, извади го и замахна отново, блъскаше яростно, с всичка сила, а мъжът хъркаше при всеки удар и така, докато Рейт не отстъпи назад и не го остави да се свлече на земята. Той се тръшна по задник и стисна с две ръце разпрания си корем. Кръвта му беше навсякъде, по щита на Рейт, по кинжала, по ръката му.
Ракки беше заковал на място и го зяпаше с отворена уста. Винаги правеше това, когато Рейт се захванеше с работа, но сега не му беше времето да го споменава.
— Приключвай вече! — Рейт се завтече към тунела, по който бяха дошли с надеждата да глътне малко чист въздух. Започваше да му се завива свят от миризмата. Чу шум от бой отвън. — По-бързо!
Ракки наведе отново гърлото на делвата и задавен от миризмата, продължи да полива дървените подпори, земята около тях. Сориорн хвърли своята делва на земята и южняшкото масло продължи да се излива от гърлото ѝ. Той се шмугна покрай Рейт в тунела. Шумът от викове на другия му край се усили.
— Богове! — чу Рейт задавения вик на Ракки и извърна рязко глава.
Единият от копачите залиташе между подпорите с облещени очи, стиснал с ръка разпрания си корем с една ръка. С другата сграбчи Ракки и изръмжа в лицето му, опръсквайки го с червена слюнка.
По всички правила на битката той трябваше да е минал през Последната врата. Но Смърт е капризна господарка и играе само по нейните правила. Само тя решава на кого да остави още няколко мига живот.
Ракки изпусна делвата, тя се разби в една от подпорите и оплиска с масло и него и теглещия го ранен копач.
Рейт направи крачка напред, с отворена от изненада уста, но беше прекалено далеч да направи каквото и да било.
Двамата се блъснаха в една от подпорите, Ракки замахна с юмрук и лакътят му събори газения фенер.
Стана толкова бързо и същевременно така бавно. Фенерът сякаш пада цяла вечност. Пламъкът му се отпечата като ярко петно в очите на зяпналия безпомощно до тунела Рейт. Той чу собствения си дъх да секва. Видя пламъкът на фенера да докосва напоената с масло земя. Ракки се обърна и Рейт зърна за миг лицето му. Очите му бяха облещени от ужас.
Рейт се свлече рязко на колене и се прикри зад щита си. Какво друго му оставаше да направи?
В тунела стана светло като ден.
Изцяло твоя заслуга
Безсъмнено всяка жена би се просълзила от радост и облекчение при вида на годеника ѝ, завръщащ се жив и здрав от битка, но очите на Скара останаха сухи, когато огромната фигура на Трошача на мечове се появи пред малката порта.
До металния кант на огромния му щит стърчеше пречупена стрела, но по него самия нямаше и драскотина. Той извади стрелата и се заоглежда за някой, на когото да подаде щита и когато не откри такъв, свъси вежди.