Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
— Върни се жив — изсъска той на Рейт. — Само това е от значение. — И той избута Рейт навън и спусна трите резета на вратата зад гърба му.
Майка Море беше изпратила воал от мъгла над земята и Рейт ѝ благодари. Този ѝ дар утрояваше шансовете му да преживее нощта. Отляво, огньовете на лагера на Яркия Йълинг бяха просто жълти петна в сумрака в далечината. Отдясно, Бейлова крепост представляваше тъмна, неразличима чернилка.
Не носеха ризници, за да тичат по-бързо. Препускаха приведени ниско над земята, черни като въглен призрачни видения, бързи и тихи като сенки. Точиларското колело на опасността бе изострило сетивата на Рейт до краен предел. Всеки стон или по-тежка стъпка му се струваха оглушителни като удари на тъпан. Носът му се изпълни с миризмата на влага, примесена с тази на дима от огньовете в далечината.
Един по един мъжете се шмугнаха в рова пред стената и нагазиха в калта на дъното му. Рейт се спъна в нещо и когато погледна в краката си, установи, че беше труп. Ровът беше пълен с трупове, бяха навсякъде, неприбрани, неизгорени, непогребани, оплетени в една обща маса с натрошените останки от стълби, щитове и хвърлени от защитниците на стената камъни.
Видя Горм да извръща глава към Сориорн и на устните му да грейва огромна усмивка, когато прошепна в ухото му:
— Добра жътва за майка Война.
Последният комат беше оставил солен вкус в устата на Рейт и той се изплю на земята. Започнаха да се катерят по склона на рова. Изкачилите се първи се обръщаха и подаваха ръка на останалите, които съскаха ругатни под нос, хлъзгаха се и мачкаха пръстта с ботуши, превръщайки я скоропостижно в лепкава кал.
Продължиха напред през обраслото със стрели поле, реколтата от провалилите се атаки на Яркия Йълинг. Беше така гъсто набодено със стрели, че приличаше на брулените от вятъра и обрасли с трънлив пущинак хълмове на Ванстерланд. Оставяйки крепостта зад гърбовете си, Рейт чу викове в далечината и звън на стомана. Крал Удил беше повел хората си във внезапно нападение през крепостните порти, в опит да отклони вниманието на Йълинг от тунела.
В мъглата затанцуваха сенки, бялата пелена се заизвива в причудливи форми от притичващите през нея мъже. Змии, виеха се, оплитаха се една в друга и пак се разделяха. Вълчи лица. Човешки лица. Лицата на хората, които беше убил, крещяха безмълвно за мъст. Рейт ги разпръсна с щита си, но те се събраха отново в мъглата. Каза си, че мъртвите са минало и нищо повече, но знаеше, че Дженър е прав. Част от духа им оставаше у тези, които са ги познавали, обичали, мразели. Но най-вече у онези, които ги бяха убили.
Заострените колове изплуваха от мътилката отпред и Рейт се извърна настрани и се шмугна между два, после клекна и напрегна очи в тъмното.
Видя погребалните могили отпред, или по-скоро, купчините прясна пръст от изкопания в земята тунел. Покрай ръбовете им се процеждаше светлина. Горм посочи натам с меча си и мъжете се разделиха на две и тръгнаха да обикалят най-близката могила. Не продумаха и дума. Нямаше нужда от думи. Всеки знаеше задачата си.
До огъня седяха двама мъже. Точно както Рейт и Ракки някога. Единият държеше колан и работеше по него с игла, а другият седеше увит в одеяло и се взираше в тъмното по посока на шума от нападението на Удил. Обърна се и видя втурналия се към него Рейт.
— Какво…
Стрелата на Сориорн се заби безшумно в устата му. Другият скочи на крака с колана в ръце. Почерненото острие на меча на Горм изсъска и главата на мъжа се търкулна в тревата.
Рейт прескочи строполяващото се тяло и скочи в изкопа между две купчини пръст, клекна до тъмния вход на тунела, осветен от забити от двете му страни факли.
— Напред! — изсъска Горм и мъжете се разпръснаха и оформиха полукръг около входа на тунела. Ракки прошепна молитва към Тя-която-осветява-пътя и нарамил глинената делва, изчезна в недрата на баща Земя. Сориорн се вмъкна след него и Рейт направи същото.
Вътре беше тъмно. Виждаха се само бледите очертания на кривите греди, с които беше подпрян тавана, чиито ръбове от време на време докосваха косата на Рейт. Той не разбираше от прокопаването на шахти, но дори за него не беше тайна, че този тунел беше прокопан набързо. Докато напредваше по него, приковал поглед в превития гръб на Сориорн отпред, от тавана се стичаха струйки пръст.
— Богове — прошепна той. — Това ще се срине и без наша помощ.
Беше горещо и ставаше все по-горещо. Челото му плувна в пот, дрехите му залепнаха по кожата му. Рейт пъхна дръжката на секирата в халката на колана си и измъкна кинжал. Ако се стигнеше до бой, в тесния тунел секирата му щеше да е безполезна. Щеше да е близък бой, тяло в тяло, с дъха на врага по лицето ти.