Половин война

Но Ракки е мъртъв.

— Къде беше?

Обърна се стреснато. Вратата беше открехната и Скара гледаше право в него. Главата ѝ представляваше чорлав облак от буйни къдрици, точно като в деня, когато я видя за пръв път.

— Съжалявам — заекна Рейт и отметна одеялото. Изправи се с пъшкане и застана прав, подпрян на стената.

Изведнъж тя излезе в коридора и го хвана за лакътя.

— Добре ли си?

Той е изпитан в битките воин, оръженосец на Гром-гил-Горм. Убиец, издялан от най-коравия ванстерландски камък. Той не изпитва болка, нито жал. Само дето думите не излязоха от устата му. Беше пребит. Смазан.

— Не — прошепна Рейт.

Вдигна очи от пода и видя, че тя е само по нощница, на светлината на факлата видя очертанията на тялото ѝ под тънкия плат.

Насили се да погледне нагоре, към лицето ѝ, но стана още по-лошо. Имаше нещо в това как го гледаше, жадно, съсредоточено, като вълчица плячката си и изведнъж му стана ужасно горещо. Почти не виждаше друго, освен очите ѝ. Задушаваше се от аромата ѝ. Направи жалък опит да дръпне ръката си, но така само я придърпа още по-близо до себе си. Тя плъзна ръка по наранените му ребра, дръпна го и той изпъшка от рязката болка. Постави другата си ръка на лицето му и го придърпа надолу към нейното.

Целуна го, настървено, впи се в устата му, зъбите ѝ остъргаха сцепената му устна. Рейт отвори очи и видя, че тя го гледа, сякаш искаше да види реакцията му от действията ѝ. Палецът ѝ натисна силно бузата му.

— Мамка му — прошепна той. — Ъ… съжалявам, ъ… кралице моя…

— Не ме наричай така. Не сега. — Тя плъзна длан на тила му, стисна го, потри носа си от едната страна на неговия, после от другата, целуна го отново и отново и отново. Главата му се замая сякаш беше пиян.