![Танцът на мъртвите момичета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/1/tanct-na-mrtvite-momicheta-bg-download.jpg)
Танцът на мъртвите момичета [bg]
- Автор: Кейн Рэйчел
- Серия: Вампирите от Морганвил #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Катя Радославова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Танцът на мъртвите момичета [bg]». Краткое содержание книги:
„Динамична поредица, в която зад всеки тъмен ъгъл изскача изненада.“ Дарк Ривюс
— Добре — каза той. — Да се залавяме.
— За какво? — настойчиво попита Шейн, като се изправи на крака. Потръпна от болка, като стъпи на наранения си глезен. — Татко, какво става, по дяволите? Каза, че заминаваш!
— Преди да си замина, трябва да убия достатъчно вампири — каза Франк Колинс. — Трябва да изравня резултата.
Мъжагите, към които насочи светлината, бяха клекнали до някакво импровизирано електрическо табло, направено от стари компютърни части. Бе свързано с акумулатор за кола. Единият мъж държеше две жици за изолираните части, но медните им краища бяха току-що оголени.
Нещата си идваха на място.
Бащата на Шейн отново го бе използвал. Бе го използвал за примамка, оставяйки го да се смята герой, за да отвлече вниманието на вампирите и да му осигури време да избяга.
Използвал го бе, за да привлече много вампири на едно място. Но не бяха само вампири, имаше и хора. Полицаи и бъдещи вампири. И хора, които просто присъстваха, защото са задължени на Оливър.
Това си бе хладнокръвно убийство.
Ричард бе казал, че ще събарят сградата тази седмица. Експлозивите вече бяха поставени.
— Те ще взривят сградата! — изпищя Клеър и се втурна напред. Не можеше да се бие с рокерите, а и не бе нужно.
Трябваше само да изтръгне жиците изпод таблото.
Когато ги дръпна, излязоха няколко искри и извади късмет, че не се изпържи. Единият от рокерите протегна ръка към нея, сграбчи я, блъсна я назад и вторачен в бъркотията, поклати глава.
— Имаме проблем! — извика той. — Тя съсипа таблото! Ще ни трябва време да свържем отново жиците!
Лицето на Франк почервеня от гняв, той хукна към нея, вдигнал юмрук във въздуха.
— Ти глупава малка…
С разтворена длан Шейн посрещна юмрука и го задържа.
— Недей — каза той. — Достатъчно, татко. Стига толкова.
Франк се опита да го удари. Шейн се наведе. И втория удар улови с отворена длан.
След като блокира и третия, отвърна на удара. Само веднъж.
Франк бе повален, падна на задника си и по лицето му се изписа страх.
— Достатъчно — каза Шейн. Сега й се стори по-висок от всякога и по-страшен. — Все още имаш време да избягаш, татко. Направи го, докато можеш. Скоро ще разберат къде сме и знаеш ли какво? Няма да се жертвам за теб. Повече няма да го правя.
Франк отвори уста, после я затвори. Вторачен в Шейн, избърса кръвта от устата си и се изправи на крака.
— Мислех, че разбираш — каза той. — Мислех, че искаш…
— Знаеш ли какво искам, татко? — попита Шейн. — Искам си живота, искам си приятелката. И искам да си отидеш и да не се връщаш.
Франк гледаше свирепо като акула.
— Майка ти се обръща в гроба, като гледа как предаваш своите. Собственият си баща. И заставаш на страната на паразитите, които са напълнили тоя гаден град.
Шейн не му отговори. Двамата се гледаха в напрегнато и гневно мълчание няколко мига, после Клеър чу, че отгоре трака нещо метално. Тя настойчиво дръпна Шейн за ръката.
— Мисля, че са открили шахтата — каза тя. — Шейн…
Бащата на Шейн каза:
— Трябваше да те оставя да се опечеш в проклетата клетка, неблагодарен негодник такъв. Вече не си ми син.
— Алилуя — тихо отвърна Шейн. — Най-после свободен.
Баща му изгаси фенерчето и Клеър чу бягащи стъпки в мрака.
Шейн грабна Клеър за изпотената ръка и хукнаха в обратна посока. Той задъхано броеше стъпалата, докато най-после видяха златист сноп светлина в края на тунела.
Шейн искаше да избяга, но бягството бе невъзможно. Освен ако не се измъкнеха от Морганвил, но Клеър най-после разбра, че дори и тогава вампирите няма да им позволят да избягат. Не и след всичко, което бяха направили. Трябваше да оправи нещата.
Клеър разработи плана в главата си, преди да го сподели с Шейн. Той си говореше задъхано сам, като разправяше как ще задигнат кола, ще се измъкнат от града, а може би и от щата.
Клеър запази мълчание, докато не видя червените и сини лампи на полицейския патрул на Морганвил, който идваше по тъмната улица, после пусна ръката на Шейн и каза:
— Довери ми се.
— Какво?
— Просто ми се довери.
Тя излезе пред полицейската кола, която веднага спря. Заслепи я светлината от фаровете и тя остана на място. Усети, че Шейн се оттегля, и каза рязко:
— Шейн, не! Остани, където си!
— Какво правиш, по дяволите?
— Предавам се — каза тя и вдигна ръце във въздуха. — Хайде. Ти също.
Реши, че той няма да се предаде, и за миг се ужаси, но после Шейн излезе на улицата до нея, вдигна ръце и с преплетени пръсти ги сложи зад главата си. Вратите на полицейската патрулка се отвориха и Шейн падна на колене. Клеър примигна изненадана и го последва. След секунди и тя падна на земята, притисната от някаква гореща, твърда ръка и чу мъжки глас да казва: