Танцът на мъртвите момичета [bg]

— Клеър дръпна жиците. Баща ми щеше да го взриви и да избие всички вътре.

Баща и син Морел се спогледаха. Дори Сам повдигна глава, макар че остана със скръстени ръце на мястото си и изглеждаше спокоен и неутрален.

— А къде е баща ти? — попита Ричард. — Шейн, не му дължиш нищо. Знаеш това.

— Да — отговори Шейн. — Знам. Замина. Ще ми се да ти кажа, че няма да се върне, но… — Сви рамене. — Освободете Клеър. Тя спаси много хора. Не е наранила никого.

Кметът Морел кимна на полицая, който стоеше зад Клеър. Тя усети, че белезниците потракват, после се разхлабват, и с благодарност скръсти ръце на гърдите си.

— Ами Шейн? — попита тя.

— Вампирите хванаха двама от хората на Франк. Те признали, че Франк е убил Брандън. Шейн е чист — отговори Ричард.

Шейн примигна:

— Какво?

— Вървете си — каза Ричард и един полицай отключи и белезниците на Шейн. — Сам се погрижи да предупреди вампирите. Те не те харесват особено, така че внимавай, но ти не си извършил никакви престъпления. Поне не са сериозни.

— Чудесно! — извика Ева, сграбчи Клеър за ръката, после и Шейн. — Махаме се оттук.

Кадилакът на Ева бе паркиран на няколко метра. Клеър забеляза, че задните и страничните стъкла бяха затъмнени, в колата миришеше на прясна боя и на пода се търкаляха празни кутии от спрей. Тя седна на предната седалка, а Майкъл се мушна отзад. Шейн се поколеба, погледна го, после влезе и затръшна вратата.

Ева запали двигателя.

— Шейн?

— Да?

— Ще те убия, когато се приберем вкъщи.

— Добре — съгласи се Шейн. — Защото точно сега смъртта изглежда по-привлекателна от разговорите за всичко случило се.

Градът бе необичайно тих — пожарите потушени, тълпите разпръснати, нищо интересно. Но Клеър не смяташе, че е приключило. Съвсем не.

Докато пътуваха към къщи, тя се облегна на прозореца изтощена и нещастна. На задната седалка цареше злокобно мълчание, имаше чувството, че се носят буреносни облаци. Ева продължи да бърбори за бащата на Шейн и къде ли е отишъл, но никой не отговори. Надявам се да си е отишъл, помисли си Клеър. Надявам се да се е измъкнал. Не защото не трябваше да си плати, трябва, а защото, ако си плати, това ще означава още скръб за Шейн. Да загуби последния член на вече разбитото си семейство. По-добре, ако баща му просто… изчезне.

— Каза ли на Шейн? — попита Ева.

Клеър седна изправена, примигна и се прозя, докато Ева паркираше кадилака пред къщата.

— Какво?

Ева посочи Майкъл.

— Знаеш какво.

Клеър се обърна и го погледна. Шейн гледаше втренчено напред, с каменно лице.

— Нека позная — каза той. — Появила се е някаква фея магьосница, която ти е дарила свободата и сега можеш да ходиш, когато и където си пожелаеш. Кажи ми, че е така, Майкъл. Защото през цялото време се чудя защо седиш в тази кола и не мога да измисля друг отговор, от който да не ми се повръща.