Танцът на мъртвите момичета [bg]

— Добре — хрипливо каза тя. — Защо?

— Защото Амели има планове за теб — гласеше отговорът. — А аз не съм свикнал да давам на Амели каквото поиска. Това няма нищо общо с теб, но е свързано с миналото. За съжаление обаче, го превръщам в твой проблем. Горе главата, ако приятелят ти се закълне вместо теб, ще го оставя жив. Ще можеш да го виждаш от време на време. Нещастните влюбени са толкова забавни.

Изглежда, Амели нямаше кой знае какви планове за нея, помисли си Клеър, но не му възрази. Всъщност не можеше. Можеше само да стои на пръсти, с мъка да поема всяка глътка въздух и да се надява, че някак ще намери изход от тази тъпа ситуация, в която отново бе попаднала.

— Една минута! — извика Оливър. В сградата се усети движение, зад прозорците се мяркаха сенки. — Е, изглежда, имаме домашни неразбории.

Това, което искаше да каже, бе, че бащата на Шейн го скъсваше от ритане. Клеър се опита да види какво става, но хватката на Оливър бе здрава. Тя можеше да вижда само с ъгълчето на окото си и това, което виждаше, не изглеждаше добре. Шейн беше на вратата на болницата, като се опитваше да се освободи, но някой го дръпна навътре.

— Тридесет секунди! — обяви Оливър. — Е, вече му се вижда краят. Изненадан съм, Клеър. Момчето се бори за шанс да те спаси. Трябва да си впечатлена.

— Свали си ръцете от нея, Оливър! — чу се глас зад тях, придружен от познатия звук от зареждане на ловна пушка. — Сериозно говоря. Не съм в добро настроение. Уморен съм и искам да си ходя у дома.

— Ричард — каза Оливър, обърна се и го изгледа. — Изглеждаш ужасно, приятелю. Не мислиш ли, че трябва да се прибереш при семейството си, вместо да се тревожиш за тези… нещастници?

Ричард пристъпи напред и допря дулото на пушката под брадата на Оливър.

— Да, би трябвало. Но съм им длъжник. Казах…

Оливър го зашлеви с опакото на ръката си. Ричард изхвърча и се претърколи, като се пльосна на улицата, а пушката издрънча на земята.

— Чух те още първия път — рече тихо Оливър. — Боже, странни приятели събираш, Клеър. Предполагам, по-късно трябва да ми разкажеш. — Той повиши глас. — Времето изтече! Клеър Денвърс, вричаш ли живота си, кръвта си и службата си на мен, сега и до края на живота си, да ми се подчиняваш изцяло? Кажи „да“, скъпа, защото, ако не кажеш, просто ще те стисна по-силно. Много гадна смърт. Отнема минути, докато умреш от задушаване, а Шейн трябва да наблюдава всичко.

Клеър не можеше да повярва, че е смятала Оливър за любезен, разумен или човечен. Тя гледаше студените му очи и забеляза тънка кървава следа от пот да се стича по лицето изпод шапката.

Разбра, че вече не стои на пръсти. Краката й бяха стъпили на земята.

Силата му отслабва!

Не че това щеше да й е от полза.

— Чакай — чу се гласът на Шейн. Клеър пое дъх и зяпна, когато го видя да куца през откритото пространство от болницата към нея. Лицето му бе окървавено и нещо не бе наред с глезена му, но той не спираше. — Искаш подчинен? Какво ще кажеш за мен?