Рискове на играта [bg]

Докато вървяха към колите си, Демарко каза:

— Нали нямаше да ми помагаш повече?

— Не ти помагам. Наех „Бентън Секюрити“ да наблюдават Кембъл, преди да науча, че си ме излъгал. Не можех да допусна Макграт да убие този глупак. — Ема спря и впери строг поглед в Демарко. — Задвижил си нещо, за да оневиниш Моли Махоуни за престъпление, което знаеш, че е извършила, и сега заради теб убиват хора. Осъзнаваш ли го?

— Нищо не съм задвижвал, Ема. Не съм имал никакъв грандиозен план, когато започна всичко. Просто зададох на Кембъл няколко въпроса.

— И още нещо, гений такъв. Макграт не е убил Претър. Има алиби.

— Моля? Какво алиби?

— Управителят на пристана в Мъртъл Бийч каза, че Макграт е отплавал с яхтата си за няколко дни, помниш ли?

— Да. Ти подозираше, че е акостирал някъде и е отишъл със самолет до Ню Йорк, използвайки фалшива самоличност.

— Е, сбърках. Помолих една приятелка от Бреговата охрана да се свърже с пристаните близо до Мъртъл Бийч и се оказа, че в деня на убийството на Претър яхтата на Макграт е била в Джорджтаун, Южна Каролина. Обадих се на управителя на пристана и той твърди, че Макграт е бил там през цялото време и се е забавлявал с местна проститутка. Жената потвърди, че Макграт е бил с нея в нощта на убийството на Претър.

— Мътните да ме вземат! — промърмори Демарко.

— Дано — подхвърли Ема.

— Значи Макграт вероятно е наел някой да убие Претър. Може би този Мейнард е свършил работата.

Вместо да коментира най-новата теория на Демарко, Ема отсече:

— Не ме търси повече във връзка с тази история, Джо. Всъщност просто не ме търси повече. Оттук нататък отговорността за Кембъл е твоя.

Ема потегли, а Демарко остана на тротоара с чувство на… Какво? Срам? Не, не толкова срам, колкото усещането за загуба. Един от малцината приятели, които имаше, вече не му вярваше.

Моли Махоуни не струваше онова, което беше изгубил.