Последната императрица [bg]

— Ами ако разберат? — нервно прошепна принц Кун.

Цъ Си се вгледа в младежа. Лицето му беше меко и издължено, кожата — по-тъмна, отколкото на брат му. Косата му бе подстригана в традиционния манджурски стил, бръсната отпред и с дълга опашка отзад. Беше облечен в черна императорска роба и на врата си имаше огърлица от черни перли. Но не всичко това, а страхът в очите на младия мъж приковаваше вниманието на Цъ Си. Идеше й да го зашлеви през лицето и да му набие малко сила, толкова голямо беше раздразнението й от слабостта му. Въпреки това успя да се овладее напълно.

— Прав си да проявяваш предпазливост — меко рече тя. — Но има моменти, когато правилата трябва да се нарушават. Оцеляването на династията Цин зависи от нашето решение и най-вече от твоята подкрепа. Ордите на червените дяволи са се събрали при Тунджоу и се готвят да ударят Пекин. Огледай се. Кой ще ни защити от предстоящото нашествие? — Цъ Си посочи четиримата жалки евнуси покрай отсрещната стена. — Те ли?

— Синеокият не бива да се намира в Забранения град — повтори принц Кун с изплашена физиономия.

— Той ще остане в Западния дворец като мой гост.

— Но никой мъж, с изключение на Сина на небето не се допуска във Вътрешния град след залез-слънце! — прошепна той.

— Това е единственото място, където присъствието му може да се пази наистина в тайна — отвърна Цъ Си.

— Синеокият е вписан в регистъра като воин евнух. И е назначен за мой личен телохранител с квартира до този дворец.

— Прекалено опасно е! — каза принц Кун и погледът му зашари из помещението, сякаш се оглеждаше за шпиони във всеки ъгъл.

Цъ Си постави гладката си длан върху бузата на младия принц.

— Трябва да ми се довериш, братко. Синът на небето и военният съвет няма да научат за него. — Тя прониза с поглед четиримата си евнуси и те моментално се разтрепериха. — Всеки, кой го си помисли да ме предаде по какъвто и да било начин, ще бъде сполетян от участ, по-лоша и от смъртта. Кълна се в предците си. — Цъ Си насочи вниманието си отново към принц Кун и погали бузата му. — Трябва да си силен. Разбери, съдбата на династия Цин зависи от помощта на синеокия, който се намира на няма и петстотин крачки от това място. Той има знания, които могат да ни изведат от това ужасно положение, усещам го.

— Моля те, внимавай — рече принц Кун. — Ако се провалим, ще ни връчат коприненото въже.

— Ако се провалим, вече ще сме изгубили главите си от ръцете на варварите.

Принц Куп заби поглед в пода. Беше напълно неподвижен, само кършеше нервно ръце в широките ръкави на дрехата си.