Последната императрица [bg]

— Фантастично е да дойда отново тук — безизразно отвърна Уилсън. Той огледа просторното мраморно фоайе и огромния конусовиден стъклен таван. Слънчевата светлина изпълваше всичко и целият блясък отначало стряскаше.

— Закъсняхте петнайсет минути — каза Минерва, обърна се и явно забързана, се понесе през великолепното фоайе. Носеше плисирана карирана пола на сини квадрати и светлозелени ивици и семпла бяла риза с карирани маншети.

— Шарката на полата ви е каре Форбс — каза Уилсън, разпознавайки мотива от една книга, която беше чел навремето. — Произлиза от Абърдийншър в североизточната част на Шотландия.

Стъпките й отекваха в празното пространство.

— Това е много интересно, господин Даулинг, но закъсняваме с графика и трябва да ви заведа на срещата. Джаспър Тредуел не обича да го карат да чака.

— Той очаква, че ще закъснея.

— Той очаква от мен да ви заведа навреме — отвърна тя. — Джаспър беше отделил петнайсет минути за срещата с вас. Моля да отговаряте на въпросите му колкото се може по-конкретно. И ви моля да не стискате ръката му — той не приема този обичай.

— Да, да — отвърна Уилсън. Всичко това му беше известно.

— Моля, побързайте — добави тя.

Вместо това Уилсън забави още повече крачка.

— Сигурна ли сте, че не искате да ви разкажа за шарката на полата ви?

— Моля, ускорете крачка, господин Даулинг.

Докато се оглеждаше, вниманието на Уилсън се отклони към безбройните жени, които работеха трескаво в офиса — всички млади и прекрасни. Някои неща никога не се променят, осъзна той. Огромните витрини със свежи цветя все още си бяха тук, а стените бяха украсени с прочути картини и стенописи на Ван Гог и Реноар. Уилсън дори спря да разгледа едно безценно произведение на изкуството, преди Минерва отново да го накара да се размърда. Той подуши въздуха и долови характерния аромат, който помнеше от преди — аромат на власт, смесен с едва доловим фин женски парфюм.

Явно раздразнена от липсата на заинтересуваност у Уилсън, Минерва забързано отвори тежката дъбова врата на заседателната зала и рязко посочи вътре.

— Надявам се срещата да е продуктивна.

— Май ще се наложи да ви разкажа за каретата на излизане. — Уилсън пое дълбоко дъх и пристъпи в залата. — Съжалявам за закъснението, но трафикът беше ужасен.

Силуетите на двама мъже се очертаваха зад масивната заседателна маса на фона на стъклената стена, от която се откриваше гледка към огромната калифорнийска гора. Върху съседната стена гордо се мъдреше емблемата на „Ентърпрайз Корпорейшън“, изработена от бляскав алуминий.

Изражението на Джаспър бе строго и той не си направи труда да стане от стола си. Андре се изправи, макар да си личеше, че не е сигурен дали следва да го прави.