Джудит
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: velvet #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джудит». Краткое содержание книги:
За ужас на всички, по време на сватбената церемония се появява Лилиан, любимата на Гевин, която той е изоставил, за да се ожени за Джудит. Тя е решила твърдо да си върне мъжа на своите мечти…
— Ще позволите ли да ви се представя? Аз съм Алън Феърфакс от Линкълншир.
Джудит се усмихна и сведе глава. Младежът взе ръката й и я целуна.
— Търсите ли някого? — попита той.
— Мислех, че ще намеря тук съпруга си.
— Не съм го виждал в градината.
— Познавате ли го?
Алън се усмихна и показа белите си зъби.
— Видях ви с него. Запомних всеки мъж, който имаше честта да се доближи до вас. Завиждам им…
Джудит го погледна учудено.
— Вие ми правите комплименти, сър.
Алън й подаде ръката си.
— Искате ли да поседнем малко, докато чакаме съпруга ви? — Джудит се поколеба и той добави бързо: — Вижте, пейката не е скрита, а аз не желая нищо от вас, освен да направите малко компания на един самотен рицар.
Пейката беше осветена от пламъка на една факла, окачена на железен пръстен в стената. Джудит разгледа по-добре придружителя си. Не се чувстваше добре в тази ситуация. Последният мъж, с когото бе разговаряла така, беше Уолтър Демари и това завърши с катастрофа.
— Не ви ли е добре, мадам?
— Не съм свикнала да живея в кралския двор. Обикновено около мен са само съпругът ми и братята му…
— В кралския двор дамите и господата общуват спокойно помежду си. Сприятеляват се и се наслаждават на близостта си. — Той посегна към ръката й. — Много искам да бъда ваш приятел.
Джудит се освободи от ръката му и се изправи.
— Искам да се върна в залата. Трябва да потърся съпруга си.
Алън скочи и я последва.
— Нямате причини да се тревожите за него. Той си има достатъчно занимания. Видях го с приятелката ви Лилиан Чатауърт.
— Не! Вие май искате да ме обидите!
— Никога! — Алън я погледна объркано. — Тази мисъл ме ужасява. Защо се разсърдихте?
Мислите се надпреварваха в главата на Джудит. Гевин беше отишъл при Лилиан! Сигурно нарочно и беше уредил тази среща с друг мъж! Не, тя нямаше да стои тук и да флиртува с някакъв непознат.
— Трябва да си вървя — заяви бързо тя и му обърна гръб.
— Къде беше? — извика сърдито Гевин, който тичаше насреща й.
— При любовника си — отговори хладно тя. — А ти?
Ръцете му се впиха болезнено в раменете й.
— Защо искаш да ме ядосаш?
Тя вдигна рамене и избягна погледа му.
— Джудит!
Тя издържа спокойно погледа му и дори се усмихна.
— Лейди Лилиан беше особено красива тази вечер, нали? Не мислиш ли, че златото подхожда много добре на косата и очите й?
Гевин разхлаби хватката си и се ухили.
— Дори не я погледнах. Толкова ли я ревнуваш?
— Имам ли причини да ревнувам?
— Не, Джудит. Нали ти казах, че тя не означава нищо за мен!
Устата й се разкриви в горчива гримаса.
— А сега ще се опиташ да ми внушиш, че вече не я обичаш, нали?
— Да! — Гевин почти изкрещя тази дума и тя се уплаши. Сърцето й биеше като лудо.
— Не знам дали да ти вярвам — заговори с треперещ глас тя. Сигурно се страхувам, че и аз ще му призная любовта си, затова се правя на обидена, помисли си тя. Дали той щеше да й се изсмее? Дали щеше да отиде при Лилиан, да я прегърне и двамата да се забавляват с наивната Джудит?
— Ела с мен — настоя Гевин. — Вече е късно.
В гласа му имаше нещо, което събуди в сърцето на Джудит желанието да се хвърли на гърдите му. Но тя не го направи.
— Значи искаш да тръгнеш утре? — попита Гевин и изтри потта от челото си. Веднага след изгрев слънце той беше излязъл на голямата арена, за да премери силите си с другите рицари.
Стивън го изгледа мрачно.
— Имам чувството, че съм осъден на смърт — призна едва чуто той.
— Не е чак толкова лошо. Я виж какво стана с Джудит и мен. Всичко се обърна на добро.
— За съжаление Джудит е единствена.
Гевин се усмихна доволно.
— Да, и принадлежи на мен.
— Наистина ли всичко между вас се уреди? — попита с известно съмнение Стивън.
— Все още ревнува Лилиан, но иначе всичко е наред.
— Лейди Чатауърт? А какво е твоето отношение към нея?
— Вчера й казах, че Джудит е моя жена и не искам никоя друга.
Стивън подсвирна изненадано.
— Ако бях на твое място, щях да се страхувам за живота си.
— Ако ставаше дума за Джудит, думите ти щяха да имат основание. Но Лилиан е толкова мека, толкова…
— Мека? Тя? Ти очевидно си сляп и с двете очи, скъпи братко.
Както винаги, Гевин не позволяваше никому да говори лошо за Лилиан.
— Ти не я познаваш, както я познавах аз. Беше много тъжна, когато й казах истината. Но в крайна сметка се примири. Ако Джудит не ме беше завладяла така, сигурно щях да се оженя за Лилиан.
Стивън махна с ръка.
— Остави тази тема. Искам тази вечер да се напия като никога в живота си… Може би след това ще бъда в състояние да се явя пред съпругата си. Ще ми правиш ли компания? Ще отпразнуваме ли последните часове на свободата ми?