Джудит
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: velvet #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джудит». Краткое содержание книги:
За ужас на всички, по време на сватбената церемония се появява Лилиан, любимата на Гевин, която той е изоставил, за да се ожени за Джудит. Тя е решила твърдо да си върне мъжа на своите мечти…
— Трябва да побързаме, ако искаме да вземе участие в лова — напомни му Джудит и се усмихна.
Ловът се оказа много интересен за Джудит. Соколът й улови три жерава.
Гевин нямаше късмет. Едва беше възседнал коня си, когато дотича една слугиня и му предаде вестта, че Стивън го чака до стената на замъка. Гевин я погледна учудено. Защо му беше казала, че Джудит не бива да узнае нищо за срещата? Даже го беше повторила настойчиво.
Той се отдалечи бавно от ловците и препусна към стената на кралския замък. Да не би да беше някаква клопка? Той не отиде на уговореното място, а завърза коня си за едно дърво и се приближи към полянката с изваден меч.
— Гевин! — изпищя Лилиан и притисна ръка към гърдите си. — Толкова ме уплаши!
— Къде е Стивън? — попита той и се огледа недоверчиво.
— Махни най-после този меч! Караш ме да се страхувам. — Лилиан се усмихна изкусително.
— Значи ти си ме повикала тук, а не Стивън?
— Да. Това беше единствената възможност да те отделя от нея. — Тя сведе плахо поглед. — Ако ти бяха казали, че съм аз, сигурно нямаше да дойдеш…
Гевин прибра меча си в ножницата. Мястото беше усамотено и много подходящо за любовна среща.
— Ти също мислиш за миналото, нали? — Лилиан се отпусна на тревата и протегна ръце към него. — Ела, седни при мен. Трябва да поговорим.
Гевин остана прав, втренчил поглед в лицето й. Не преставаше да я сравнява с Джудит. Лилиан беше красива, но устните й бяха тънки и бледи дори когато се усмихваше. Днес усмивката й беше още по-неискрена от вчера. Сините й очи му напомняха повече за ледени късчета, отколкото за блестящи сапфири. А цветовете на роклята й бяха прекалено ярки.
— Защо сядаш толкова далече от мен? Сърдиш ли ми се? — попита недоволно тя, когато той седна насреща й.
— Много неща се промениха, Лилиан. — Гевин не видя как челото й се сбърчи.
— Още ли се сърдиш, че се омъжих за Едмънд? Колко пъти трябва да ти обяснявам, че ме принудиха да го сторя! Сега обаче съм свободна и бихме могли…
— Лилиан — прекъсна я енергично той, — не говори повече за тези неща. — Не му беше приятно да й причини болка, но не можеше да предаде Джудит. — Няма да оставя жена си.
— Аз… не те разбирам. Двамата бихме могли…
Гевин улови ръката й и я притисна леко.
— Не, Лилиан. Аз съм женен мъж.
— Гевин! Какво искаш да кажеш с тези думи?
— Аз обичам Джудит — отговори просто той. Лилиан затрепери от гняв.
— Ти каза, че се отвращаваш от нея. В деня на сватбата ми обеща, че никога няма да я обичаш!
При спомена за този ден Гевин се усмихна. Тогава бяха произнесени две клетви. Джудит беше нарушила своята, Гевин — също.
— Не помниш ли, че ме заплаши да се самоубиеш? В онзи момент бях готов да направя всичко, за да го предотвратя.
— Значи вече ти е все едно какво ще стане с мен?
— Не, Лилиан. Ти знаеш, че винаги ще имаш място в сърцето ми. Ти си първата ми любов и аз няма да те забравя.
Лилиан го гледаше с широко разтворени очи.
— Говориш, сякаш вече съм мъртва. Цялото ти сърце ли принадлежи на нея?
— Крайно време е да проумееш, че Джудит е моя съпруга.
Този път не й беше трудно да се разплаче. Сълзите потекоха сами от очите й, но тя се постара да ги прикрие и заговори с пресекващ глас:
— Моето сърце не е от камък. Аз съм чувствителна жена. Ти може да не ме обичаш, но аз ти принадлежа завинаги. Знаеш ли в какъв ад живях с Едмънд? Той се отнасяше към мене по-зле, отколкото към последната дрипава слугиня. Затваряше ме в покоите ми, не ми позволяваше да излизам сама извън замъка…
— Не говори повече за него, Лилиан!
— И знаеш ли защо го правеше? Защото в деня на сватбата ти ме е наблюдавал. Знаеше за срещата ни в градината. Знаеше също, че съм идвала в шатрата ти. Помниш ли с каква страст ме целуваше тогава? В деня след сватбата ти?
Гевин кимна. Не му беше приятно да слуша думите й, но нямаше друг изход.
— Той ми напомняше всеки ден, че съм била твоя, преди да стана негова. А аз го понасях. Не се съпротивлявах, защото любовта ми към теб е най-ценното нещо в живота ми. Всяка нощ лежах в самотното си легло и мислех за теб. За твоята любов.
— Лилиан, моля те, не се измъчвай!
— А ти мислеше ли за мен? Помисли ли за мен поне веднъж?
— Разбира се — отговори честно той. — В началото на брака си мислех често за теб. Ала Джудит е фантастична жена. Ти е много добра и е достойна за любов. Признавам, в деня на сватбата не вярвах, че някога ще я обикна. Много добре знаеш, че се ожених за нея само заради наследството й.
Лилиан въздъхна тежко.
— Какво ще правя сега? Сърцето ми принадлежи само на теб и така ще бъде винаги…
— Лилиан, трябва да разбереш, че всичко между нас е свършено. Пътищата ни са разделени.