Джудит
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: velvet #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джудит». Краткое содержание книги:
За ужас на всички, по време на сватбената церемония се появява Лилиан, любимата на Гевин, която той е изоставил, за да се ожени за Джудит. Тя е решила твърдо да си върне мъжа на своите мечти…
Гевин се усмихна с обич.
— Разбира се, че ще дойда. Още не сме отпразнували победата над Демари. Всъщност, аз благодарих ли ти изобщо, че ни спаси?
Стивън го удари по рамото и избухна в смях.
— Надявам се един ден и ти да ми направиш услуга.
Джудит седеше сред придворните дами в голямата зала. Кралицата също беше тук. Всички се занимаваха с шев. Бродираха възглавници и чаршафи с копринени конци.
— Бродерията е най-очарователното занимание за една жена, не намирате ли и вие, Ваше величество? — попита със сладък глас Лилиан.
Кралицата не вдигна очи.
— Зависи от много неща. Познавам жени, които умеят да си служат с лък и стрели, но от това не губят женствеността си. Други обаче изглеждат като въплъщение на женствеността, а дълбоко в себе си са корави и жестоки.
Една млада жена се закиска и Джудит вдигна изненадано глава.
Лилиан разбра скрития укор и стисна сърдито устни. След малко попита високомерно:
— Нима истинската жена има нужда от лък и стрела? Или от меч? Защо са й? Нали мъжете са длъжни да ни закрилят!
— Нима жената не е длъжна да помогне на съпруга си, ако стане нужда? Аз подкрепях моя Джон във всичко! — извика възбудено лейди Изабел.
Някои жени уплашено закриха лица с ръцете си. Лилиан изкриви уста и на лицето й се изписа отвращение.
— Доколкото чух, лейди Джудит е убила човек със собствените си ръце…
Джудит се взря като замаяна в плата, който бродираше. Споменът за страшната случка притисна като камък гърдите й.
— Права ли съм, лейди Джудит? — попита настойчиво Лилиан.
— Лейди Лилиан! — намеси се остро кралицата. — Намирам, че се месите в неща, които не ви засягат.
Лилиан продължи да играе на невинна.
— Не знаех, че случилото се трябва да остане в тайна. Никога вече няма да заговоря за това, Ваше величество.
Лейди Изабел я гледаше гневно.
— Вече казахте, каквото имахте да кажете.
— Господарке! — извика от вратата влязлата Джоан. — Лорд Гевин иска да ви види.
Джудит погледна смаяно камериерката си.
— Елате по-бързо! — настоя Джоан.
Джудит се надигна. Изпълненият с омраза поглед на Лилиан не убягна от вниманието й. Най-после разбра защо Джоан беше прибягнала до тази лъжа.
— Ти нямаш право… — започна укорително тя.
— Исках само да ви помогна. Тази котка щеше да ви накъса на парченца.
— Не ме е страх от нея.
— Тя е дявол в човешки образ. А лорд Гевин наистина ще се радва да ви види — усмихна се Джоан.
Щом излезе под ярката слънчева светлина, Джудит забрави неприятностите. Скоро откри Гевин, който стоеше пред ведрото с вода, гол до кръста, и се миеше. Джудит се промъкна на пръсти зад него, протегна се и го целуна по гърба.
В следващия миг Гевин се обърна и я блъсна във ведрото. И двамата бяха еднакво изненадани.
— Джудит! Удари ли се? — Гевин протегна ръка да й помогне.
Тя блъсна ръката му и се изправи сама. Изгледа сърдито роклята, от която капеше вода, и се ядоса още повече. Новата й дреха беше напълно унищожена.
— Какво ти стана? — изфуча разярено тя. После, дишайки тежко, се залови за ръба на ведрото и стъпи на земята. Хлъзна се и за малко не падна отново във водата. Ала успя навреме да го предотврати.
Тя погледна към Гевин и видя, че той стои пред ведрото със скръстени пред гърдите ръце, широко ухилен.
— Как смееш да ми се надсмиваш! — изкрещя вбесено тя. — Как смееш…
Той я сграбчи за раменете и я вдигна във въздуха.
— Бъди добричка и приеми извиненията ми! Откакто хората на Демари ме нападнаха от засада, станах още по-предпазлив. Късно осъзнах, че това е целувка, а не коварно нападение. Защо се промъкваш тайно зад гърба ми?
— Значи помисли, че ще забия меч в гърба ти, така ли? — попита все още сърдита Джудит.
Вместо да отговори, Гевин я вдигна на ръце и я притисна до гърдите си. Целувката му заглуши протестите й.
— Сега ще те отнеса в стаята — прошепна в ухото й той. — Ще ти съблека мокрите дрехи и ще те стопля, както аз си знам…
— Гевин, да не искаш…
— За какво друго мога да мисля, след като си до мен? Това би било чисто губене на време. Ако не искаш хората да се обръщат подире ни, дръж се прилично и не се противи.
Малката сцена имаше много зрители. Кралица Елизабет мина покрай двойката под ръка със съпруга си. Като видя как Гевин блъсна Джудит във водата, тя се стресна и понечи да й се притече на помощ.
Ала кралят я задържа.
— Това е само любовна игра. Радвам се, истински се радвам, като гледам как една уредена женитба завършва така щастливо.