Джудит
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: velvet #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джудит». Краткое содержание книги:
За ужас на всички, по време на сватбената церемония се появява Лилиан, любимата на Гевин, която той е изоставил, за да се ожени за Джудит. Тя е решила твърдо да си върне мъжа на своите мечти…
Елизабет въздъхна.
— Не съм много сигурна, че двамата се обичат. Лейди Лилиан изглежда вярва, че лейди Джудит не е подходяща съпруга за лорд Гевин.
— Лейди Лилиан ли? — учуди се кралят. — А, онази руса жена!
— Да, вдовицата на Едмънд Чатауърт.
Кралят се взираше замислено пред себе си.
— Най-добре е да й намеря по-бързо нов съпруг. Видях как си играе с мъжете. Като котка с мишки. Какво общо има тя с лорд Гевин и прелестната му съпруга?
— Носи се слух, че някога му е била любовница.
Хенри погледна към Гевин, който носеше Джудит на ръце.
— Е, всеки може да види, че тази дребна афера е приключила завинаги.
— Лейди Лилиан използва всеки удобен случай да нанесе удар на въображаемата си съперница. — Кралицата поклати загрижено глава.
— Ще сложа край на това — заяви решително кралят.
— Не мога да й заповядвам как да се държи. Не искам да предизвиквам гнева й. Сигурна съм, че може да стане много опасна. Идеята ти да я омъжим ми изглежда много по-добра.
Кралят проследи с поглед Гевин, който внесе жена си в замъка.
— Точно така. Ще я омъжим колкото се може по-бързо. Не искам да разруши щастието на Гевин и жена му.
Елизабет погледна съпруга си с любов.
— Ти си чудесен крал, Хенри.
Още един човек беше наблюдавал внимателно Гевин и Джудит. При сцената с ведрото Алън Феърфакс се беше втурнал да защити дамата на сърцето си и вече бе извадил меча си от ножницата.
Само след миг той спря като закован на мястото си. Мъж, който прегръщаше и целуваше жена си с такава любов, не можеше да бъде тиранин. Не беше вероятно той да я бие, а тя да го гледа с такова обожание.
Алън стоеше със смръщено чело и размишляваше усилено. Скоро му стана ясно, че са го направили на глупак. Той влезе с големи крачки в замъка и тръгна да търси Лилиан Чатауърт.
Намери я в залата.
— Трябва да ви кажа няколко думички, госпожо! — изсъска гневно той, улови грубо ръката й и я издърпа да стане.
Пръстите му се впиха в меката й плът и тя изохка от болка. След миг се усмихна сладко.
— Разбира се, сър Алън. Винаги съм на ваше разположение.
Той я завлече в един тъмен ъгъл.
— Вие ме използвахте за користните си цели, а аз не търпя подобно отношение.
— Използвала съм ви за целите си? Не ви разбирам, сър.
— Не се правете на невинна. Знам, че мъжете идват на тълпи в леглото ви. Не съм толкова глупав, че да не мога да разбера кога ме мамят.
— Пуснете ме или ще викам!
Той я стисна още по-силно.
— Не ви ли харесва? Приятелите ми твърдят, че нямате нищо против да ви причиняват болка. Или това важи само за леглото?
Лилиан го гледаше втренчено.
— Какво искате от мен?
— Заради вашите лъжи за малко не причиних неприятности на лейди Джудит!
— Нали искахте да останете за малко сам с нея? Е, аз ви дадох тази възможност.
— Да, извършихте подлост. Тя е почтена жена и обича съпруга си. А аз не съм безскрупулен прелъстител.
— Но нали я желаете? — усмихна се Лилиан.
Алън я пусна рязко.
— Кой мъж не я желае? Тя е прекрасна.
— Не! Тя е студена и жестока… — изсъска вбесено Лилиан, но веднага млъкна.
Алън поклати глава.
— Не тя, вие сте студена и жестока, лейди Лилиан. Наблюдавам лейди Джудит дни наред и съм уверен, че тя е жена, която ще бъде обичана и когато косите й побелеят. Вие обаче… вашата красота е само външна. Вие сте коварна, злобна и безскрупулна. Един ден тези качества ще си проличат, ще ви направят грозна и всички ще се отвърнат от вас. — С тези думи той се обърна и я остави сама.
— Джудит, остани в леглото, сладката ми — прошепна Гевин, скрил лице в косата й. — Трябва да си починеш.
Джудит не отговори. Беше изтощена и не й се мърдаше. Гевин я целуна нежно по слепоочието и стана от леглото.
Той се облече бързо, без да откъсва очи от жена си. Щом се приготви, я целуна още веднъж и излезе от стаята.
Стивън вече го чакаше на стълбата.
— Е, ще празнуваме ли сбогуването ми с ергенския живот? — попита с усмивка той. — Имаш ли сили да се напиеш?
— Цялото вино на Лондон няма да стигне, за да ме напиеш — промърмори предизвикателно Гевин.
— Приемам предизвикателството — изсмя се Стивън. — Няма да мерим силите си с оръжие в ръка, а по друг начин. Разбрахме ли се? Аз съм готов. Ще ми се отрази много добре, ако за няколко часа престана да мисля за онази ужасна шотландка.
— Добре тогава. — Гевин удари брат си по рамото. Разбираше настроението му. И той не се беше чувствал по-добре преди сватбата си.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
— Не мога да допусна това — рече Ела и посрещна спокойно укорителния поглед на господарката си.