Джудит
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: velvet #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джудит». Краткое содержание книги:
За ужас на всички, по време на сватбената церемония се появява Лилиан, любимата на Гевин, която той е изоставил, за да се ожени за Джудит. Тя е решила твърдо да си върне мъжа на своите мечти…
Когато тялото й се разтрепери от желание, той я взе така бурно, че тя спря да диша. Накрая и двамата заспаха изтощено.
На следващата сутрин Джудит намери леглото до себе си празно. Гевин беше излязъл и тя веднага се почувства самотна.
Джоан й помогна да се облече. Джудит бързаше, защото снощи на вечерята беше чула, че ще има лов със соколи. Гевин я чакаше на стълбата. Очите му блестяха.
— Надявах се да те намеря в леглото — прошепна в ухото й той. — И смятах да ти направя компания.
Джудит отговори на усмивката му.
— Да се върна ли? — попита шеговито тя.
— Не, не сега. Имам новини за теб. Кралят даде съгласието си Джон да се ожени за майка ти.
Джудит знаеше, че кралят взема присърце съдбите и на по-обикновените хора. Тя погледна щастливо съпруга си и се хвърли на гърдите му.
— Много ти благодаря. Двамата ще бъдат безкрайно щастливи.
Той я притисна силно до себе си и изведнъж я пусна.
— Бих бил щастлив, ако можех да изпълня всичките ти желания — промърмори като на себе си той.
Сърцето й заби щастливо. Само да можеха всички дни да бъдат като този, каза си с копнеж тя.
— Иди при майка си и й занеси добрата вест. А после се върни в двора на замъка, където ще се съберем за лова. — Той я погледна загрижено. — Смяташ ли, че си достатъчно добре, за да излезеш на езда?
За първи път той говореше за бременността й спокойно и дружелюбно. Джудит беше на седмото небе.
— Много съм добре — увери го тържествено тя. — Кралицата ми разказа, че докато била бременна, много обичала да язди.
Тя му махна с ръка и забърза към стаята на майка си.
— О, това била малката Рейвдаун! — изсъска зад гърба й познат глас. Джудит се обърна рязко и се озова лице в лице с Лилиан Чатауърт. — Сигурно отиваш при новия си любовник? — продължи подигравателно съперницата й. Джудит я погледна втренчено и тя добави: — Не се прави, че не ме познаваш. Срещнахме се на сватбата ти.
— Ужасно съжалявам, че не можах да присъствам на твоята сватба. — Джудит говореше с осъзнато превъзходство. — Особено след като Гевин ми даде да прочета писмото, в което му се кълнеше във вечна любов.
Очите на Лилиан изпускаха светкавици.
— Трагично е, че всичко свърши толкова бързо — изгука тя.
— Какво искаш да кажеш?
Лилиан се усмихна доволно.
— Ти май не знаеш? Бедният ми съпруг беше убит в съня си. Сега съм вдовица и свободна. Мислех, че Гевин ти е казал. Той се заинтересува много от новината, че вече съм без мъж…
Джудит се обърна и продължи пътя си. Не знаеше, че Лилиан е останала вдовица. Сега между Гевин и бившата му любовница стоеше само тя.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Джудит имаше чувството, че на краката й са окачени оловни тежести. Беше толкова заета с чутото от Лилиан, че се движеше като в транс.
— Джудит!
Тя се стресна, после се усмихна нежно на майка си.
— Какво ти е? — попита загрижено Хелън.
Лицето на дъщеря й беше толкова бледо. Джудит направи опит да се усмихне.
— Скоро ще загубя майка си — заговори тържествено тя. — Искам да ти кажа, че Гевин е съгласен да се омъжиш за Джон Басе. Кралят също е дал съгласието си.
Хелън я погледна изумено. После цветът се отдръпна от лицето й и тя се свлече на пода.
— Помощ! — извика уплашено Джудит. Един прислужник притича и вдигна припадналата. — Отнеси я към оборите! — заповяда тя. — Трябва й слънце.
Хелън дойде на себе си много скоро. Като видя изплашения поглед на Джудит, кимна с усмивка.
— Правилно си предположила, детето ми — обясни тихо тя. — Аз нося детето на Джон.
Джудит се отпусна на една бала слама.
— Ние с теб май ще родим по едно и също време?
— Почти. — Хелън понечи да каже още нещо, но видя наближаващия Гевин и млъкна.
Джудит скочи и се втурна към съпруга си. Заговори му оживено и след първоначалната изненада Гевин се засмя.
— Винаги съм смятал Джон Басе за разумен мъж, а той…
— Той обича мама. А мъжете и жените, които се обичат, правят необикновени неща.
Гевин я погледна в очите и се възхити на блясъка им.
— Права си — промърмори пресипнало той. — Вече започвам да го разбирам.
— Защо не ми каза, че тя е вдовица? — попита тихо Джудит.
— Кой? — попита изненадано Гевин и смръщи чело.
— Лилиан. Кой друг?
Гевин вдигна рамене.
— Забравих. — На лицето му грейна усмивка. — Когато си близо до мен, мисля за съвсем други неща.
— Не се опитвай да се отклониш от темата!
Той я стисна за раменете.
— По дяволите, защо започваш пак? Аз искам…