Пепел от светове

— В никоя от пещерите няма и следа от него.

Слепият тал О’нх седеше с кръстосани крака до входа, както му бе станало навик. Даро’х тръгна към него, за да му съобщи лошите новини.

— Губернаторът Райдек’х е изчезнал и се боя за сигурността му.

— Знам къде е — отвърна О’нх спокойно. — Райдек’х отиде да се изправи срещу превъплътения фероуи в Миджистра.

Язра’х бе готова да се спусне след младежа заедно с двете си исикски котки.

— Тогава ще умре. Защо не го спря?

Адар Зан’нх реагира незабавно.

— Разузнаваческите ми кораби ще претърсят околността и ще спрат губернатора, преди да е стигнал до Руса’х.

— И каква полза от това? — Изражението на стария тал бе неразгадаемо. — Райдек’х е още момче, но разбира това, което ние, останалите, се боим да признаем. С всеки ден отслабваме все повече. Трябва да предприемем някакви действия. Магът-император е в плен на хората и не може да ни помогне. Стотици бойни лайнери се реят безпомощно извън системата ни. Още девет са приковани тук. Разполагаме с няколко дни, за да обмислим плановете си и да действаме, докато Райдек’х стигне до Миджистра. Ако не го направим, предизвикателството и саможертвата на губернатора ще са отишли напразно.

Даро’х стисна юмруци.

— Предложете ми начин на действие, който да не е безплоден, и ще го приема незабавно!

— Нареди на тал Ала’нх да върне бойните ни лайнери — предложи Язра’х, пристъпваше гъвкаво като котките си. — Ако предприемем масирана атака срещу Миджистра и успеем да си върнем града, това ще е страхотен удар за фероуите.

На лицето на адара се изписа безпокойство. Вече бе видял как повечето от бойните му лайнери се самоунищожават в опит да отслабят хидрогите, а много други сега бяха загубени в борбата с фероуите.

— Това ще краят на Слънчевия флот, при това без никаква полза. Както ни показа адар Кори’нх, саможертвата не трябва да е безсмислена. — Той се извърна настрана. — И все пак изглежда, че губернаторът Райдек’х е решил да се погуби за нищо.

— Дори поражението в битка е за предпочитане пред това безкрайно криене! — извика Язра’х. — Вижте какво направиха фероуите с нашите хора, с нашата планета — с цялата ни империя! Трябва да се борим с тях. Трябва да направим нещо, което наистина да има значение.

Адар Зан’нх проговори бавно, очевидно в ума му се зараждаше някаква идея.

— Не можем да победим в пряка битка, не и срещу тях. Фероуите са прекалено могъщи. Но те не са единственият ни неприятел.

Даро’х стигна до извод, за който би трябвало да се сети много преди това.

— Слънчевият флот не може да се сражава с фероуите, но може да се отправи към Земята и да освободи мага-император.

— Това не означава ли да се изправим срещу целия военен флот на Земята? — попита Язра’х.

Зан’нх поклати глава.

— Познавам начина, по който са организирани Земните въоръжени сили. Запознат съм с корабите им, с командната им структура, с разположението им на Земята. Ако присъединя деветте си бойни лайнера към кохортата на тал Ала’нх, ще можем да ги ударим светкавично, да спасим мага-император и да се оттеглим, преди останалата част от военните им сили да се е притекла на помощ.