Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
— Не съм аз! — младата жена не се сдържа и се разплака, но той успя да забележи бързите погледи между нея и тайния й любовник.
— Отговорът е: да, убих го, и не, не съм го убила — припомни Амеротке, докато въртеше пръстена на пръста си. — В нощта, когато Ипумер е посетил Къщата на Златната газела, ти не си излизала от стаята си, но сестра ти го е сторила.
— Не, не! — размаха ръце Кией с изпълнени със страх широко отворени очи и понечи да скочи, но сестра й я стисна за китките.
— Ипумер беше сладкодумен измамник — продължи Амеротке. — Ухажвал е Нешрата, но покрай уговаряните срещи с нея е флиртувал и с теб, Кией. На сестра ти й дотягат непрестанните му натрапвания и той започва да я заплашва. Заявява, че ще се самоубие. Нешрата му се изсмива. Той казва, че ще изнесе любовната им връзка на показ пред целия град, а тя му се подиграва. Заплашва я, че ще разкрие и други тайни, и Нешрата го пита какво има предвид…
— А какво е имал предвид? — запита Карнак.
Амеротке не му обърна внимание.
— Кией, ти си била поласкана от вниманието на младия писар. Баща ти е мъртъв и аз ти съчувствам от сърце, но подозирам, че между генерал Пешеду и двете му дъщери едва ли е имало истинска обич. Нешрата е поддържала случайна връзка с Ипумер, но е било и за отмъщение. Същото се отнася и за теб… — двете млади жени стояха на колене близо една до друга, положили ръце на бедрата си и без да отместват погледите си от Амеротке. — Нешрата е съучастница. На нея й е било почти безразлично, докато Ипумер не е започнал да засяга други неща.
— Какви неща? — запита Нешрата с наведена глава.
— След малко ще стигна и дотам. Все пак ти решаваш, уважаема Нешрата, че Ипумер трябва да умре. Купуваш отрова и в следобеда преди идването на Ипумер двете със сестра ти започвате да обмисляте предстоящите си действия. Знаете, че баща ви няма да бъде у дома през нощта, и правите необходимите приготовления. Встрани от Къщата на Златната газела има водно пространство, което е заблатено, както и неголяма поляна, прикътана между дървета и гъсталаци. Малко преди полунощ ти или Кией оставяте там напитки и храна, които са приготвени за посещението на Ипумер. Все пак трябва да бъдете предпазливи. Кией се преструва, че е сънувала кошмари, и идва в спалнята ти, пазена добре от твоята прислужница Сато. Тя ляга при теб в леглото. Когато прислужницата наднича от вратата, тя те вижда през тънките предпазни завеси и, съвсем естествено, мисли, че сестра ти е от другата страна. Наистина е било така през по-голямата част от нощта, но в уречения час Кией става тихо и бързо продължава по-нататък: дървената решетка е свалена и тя слиза по въжената стълба в градината. Ти, Нешрата, веднага връщаш решетката с рамка на обичайното й място и си лягаш. Ако прислужницата все пак е дочула нещо и е отворила вратата, тя е видяла, че спиш. Междувременно Кией прекосява градината и излиза през страничната портичка. Тя посреща Ипумер на определеното място. Носи със себе си храна и плодове. Младият писар наистина е поласкан от оказаното му внимание. Не мога да кажа какво точно се е случило, но в дадената му чаша за вино е имало смъртоносна отрова. Имало е шепоти, целувки и каквото се полага, след което доволният Ипумер решава да се прибере в квартирата, където живее. Той е горд от постигнатото от него и се хвали на един войник. Но когато приближава до дома на Ламна, отровата, която е погълнал, започва да действа. Имал е подобни симптоми неведнъж. Подозирам, че е бил натравян и при други срещи, но или дадените му количества са били твърде малки, или той е повръщал отровата заедно с виното, тъй като е имал деликатен стомах.
Амеротке спря, тъй като на вратата се задумка.
— Отворете вратата! — разпореди се Сененмут.
Асурал изпълни заповедта. В залата влетя главният обвинител Валу. Съдията веднага забеляза колко разтревожен е дебелият мъж. По челото му бе избила едра пот. Защо бе закъснял? Трябваше да е тук още от самото начало. Главният обвинител доближи и се простря по лице на пода с разперени ръце.
— Божествена, моля да приемете най-смирените ми извинения.
— Беше призован — заяви Сененмут, — за да се порадваш на благоволението на божествената да зърнеш лика й.
— Случи ми се нещо непредвидено — почти се разплака Валу. — О, божествена, какво ужасно светотатство: намерих тленните останки на Мерецегер!