![Полунощ [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/1/polunoshch-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
- Да, това искам - отвърна тя. - Нещо такова.
- Ами добре - отговори той. - Лош късмет е, че се е случило, докато сте се карали. Сигурно се обвиняваш.
Коляното и? докосна неговото. Отново тръпки.
- Какво те кара да мислиш така?
- Ти не можеш да понесеш мисълта, че си наранила някого - отвърна Майкъл.
- Това е наивно.
- Може и да съм луд, докторе - засмя се той, - но не съм наивен. Къри никога не са отглеждали наивни деца. - Изпи остатъка от бирата на една дълга глътка. Усети, че се взира в бледото очертание на брадичката и?, в леко вълнистата и? коса. Долната и? устна изглеждаше пълна и мека, прекрасна за целувки…
- Тогава е нещо друго - рече тя. - Наречи го невинност.
Той се изсмя, но не отговори. Само ако тя знаеше какво му е в ума точно сега, докато гледа устните и?, сладките и? пълни устни.
- Отговорът на въпроса ти е «да» - каза тя. И излезе от колата.
Той отвори вратата и се изправи.
- Какъв въпрос? - попита. Беше се изчервил.
Тя извади куфара му от задната седалка.
- О, знаеш какъв.
- Не, не знам!
Тя сви рамене и тръгна към входа.
- Питаше се дали ще си легна с теб. Отговорът е «да».
Той я настигна и минаха през портата. Широка бетонна пътека водеше към черна тикова двойна врата.
- Боже, чудя се защо изобщо си правим труда да говорим - каза Майкъл. Взе куфара си от нея, когато тя зарови, за да търси ключовете си.
Отново изглеждаше леко объркана. Направи му знак да влезе в къщата. Той дори не усети кога взе торбата с бирите от ръцете му.
Къщата определено бе по-красива от очакваното. Бе реставрирал безброй стари къщи. Но подобна къща, обзаведена с толкова вкус за модерното, бе нещо абсолютно непознато за него.
Първо видя огромния дъсчен под, който преливаше от дневната към хола и към стаята за игри, без никакво прекъсване. Стъклени стени се отваряха към широк дървен кей от юг, от запад и от север, дълбока веранда без покрив се озаряваше отгоре от приглушената светлина на прожектор. Отвъд залива беше напълно черен и невидим. Дребните примигващи светлинки на Сосалито на запад бяха деликатни и интимни в сравнение с далечната разкошна южна гледка на претъпкания и ярко оцветен хоризонт на Сан Франциско.
Сега мъглата се бе превърнала в тънка ивица на фона на разкошната нощ и изтъняваше все повече, изчезваше направо пред очите му.
Можеше да гледа това вечно, но къщата го порази не по-малко. Като въздъхна дълбоко, той прокара ръка по стената и се възхити на същата прекрасна инкрустация по високия таван отвъд тежките греди, които се издигаха стръмно към центъра. Всичко беше от дърво, красиво обработено дърво, идеално лакирано и консервирано. Дървени рамки на огромните стъклени врати. Дървени мебели, с неясни проблясъци на стъкло или кожа, краката на масите и столовете се отразяваха в блестящия под.
В източния ъгъл на къщата беше кухнята, която бе видял - голяма ниша с шкафове и плотове от тъмно дърво, където лъскави медни съдове висяха от високи куки. Кухнята бе едновременно красива и функционална. От другите стаи я разделяше само дълбокото каменно огнище с висока и широка пещ, върху която можеше да се седне.
- Не мислех, че ще ти хареса - каза тя.
- О, прекрасно е - въздъхна той. - Направено е като в кораб. Никога не съм виждал така майсторски направена модерна къща.
- Усещаш ли, че се движи. Построена е така, че се движи с водата.
Той закрачи бавно по дебелия килим в дневната. И чак тогава видя извитата метална стълба зад огнището. Мека кехлибарена светлина падаше от отворената врата на върха и?.
Майкъл веднага се сети за спални, за стаи, отворени като тези, как лежи с нея в тъмното под сиянието на светлините на града. И лицето му отново пламна.
Погледна я. Дали бе доловила мисълта му както преди? За бога, всяка жена щеше да я долови.
Тя стоеше насред кухнята пред отворения хладилник, и тогава за първи път, на чистата бяла светлина, той видя лицето и?. Кожата и? бе почти по азиатски гладка, само дето беше твърде руса за азиатка. Беше така изпъната, че на бузите и? се появиха трапчинки, когато му се усмихна.
Пристъпи към нея, отново усещаше болезнено силно присъствието и?, начина, по който светлината озаряваше ръцете и?, прекрасното движение на косата и?. Когато жените оформят косите си така - бухнали и къси, колкото едва да докоснат якичката - когато ги развеят, те стават жизненоважна част от всеки техен жест, помисли той. Мислиш за тях и се сещаш за красивите им коси.