Триумфът на червилата

— О, Уенди! — възкликна той и я изгледа така, сякаш досега тя никога не го беше разбирала. Вдигна ръка, за да даде знак на сервитьора, след което добави: — Исках да поговоря с теб за Тони Кранли.

Уенди усети в себе си проблясването на необясним гняв. Напоследък всичко като че ли я изваждаше от релси.

— Тони ли?! — запита, след което се изсмя презрително и махна с ръка.

— Е, всички знаем, че той си е пълен кретен — отбеляза спокойно Селдън. — Но за съжаление търсен кретен!

— Така ли? — погледна го с присвити очи тя.

— А не е ли така? — изгледа я Селдън. — Не е ли той от онзи тип мъже, по които жените веднага полудяват?

Уенди го изгледа презрително. Да не би Селдън да се опитва да й каже, че той самият е кретен, но че точно заради това тя би трябвало да го харесва? Или пак е решил да я подлага на един от своите прословути тестове? Да не би да намеква, че ако тя харесва кретени, не би трябвало да харесва него? Какво ставаше тук, за бога?! Селдън бе напълно наясно, че тя отдавна го мисли за кретен и загубеняк. Или не бе наясно?

— Мъжете са глупави същества — изрече на глас тя.

— Защо? Ти не харесваш ли кретените? — подметна закачливо той.

А бе той да не би да й намеква за Шейн?! Невъзможно! Няма как да е разбрал! Вероятно просто опипва почвата. Или по всяка вероятност е решил доброволно да се прави на кретен.

— А ти не обичаш ли кучки, които ходят на лов за богаташи? — сряза го тя.

Тази реплика, за съжаление, не предизвика реакцията, която тя очакваше. Вместо да й отговори подобаващо, Селдън просто остави вилицата си и погледна през прозореца. Изглеждаше… тъжен.

— Селдън? — изрече по едно време тихо тя.

— Доскоро бях женен за такава — отговори простичко той.

— О! — смути се Уенди. — Много съжалявам, не знаех! — Но в този момент си спомни, че по едно време в корпорацията се носеха слухове за някаква смахната жена, за която Селдън Роуз бил женен, макар че самият той никога не бе говорил за нея.

Сега той сви рамене и добави:

— Е, такъв е животът!

— О, да — кимна тъжно тя, мислейки си за Шейн. — На мене ли го казваш!

— Неприятности в рая, а?

— Може и така да се каже — отговори неопределено тя. Усети познатата топка в гърлото си. Насили се да се усмихне.

— Да, преживял съм го — кимна разбиращо той. — Не е лесно, знам.

Тя тръсна глава. Господи! Да не би сега да се разреве?! И всичко това само защото Селдън Роуз внезапно бе решил да бъде мил с нея! Което, от друга страна, идваше да й напомни, че светът в крайна сметка не е чак толкова лош. Но точно Селдън Роуз да е вестоносец на подобни добри новини, просто… Е, това поне бе достатъчно, за да я накара да се засмее.

— Виж какво — продължи той, — знам, че това няма да ти помогне, но той трябва да е пълен шибаняк в главата!

— Шибаняк в главата ли? — стресна се Уенди. — Не съм чувала този израз от седемдесетте! — добави с леко презрителен тон.