Стоманеното сърце
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Reckoners #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-954-2908-69-2
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стоманеното сърце». Краткое содержание книги:
— Никога не се бои да се сражава с други Епични — изрекох аз.
— За какво говориш? — попита Проф.
— Стоманеното сърце. Ще застане срещу други Епични без никакъв проблем. Но не обича да потушава бунтове лично. Винаги използва Правоприлагането. Предположихме, че е защото не му се занимава, но ако е нещо повече? Ами ако го е страх от кръстосания огън?
— Кого това? — попита Ейбрахам.
— Не, не е Епичен. Просто ми хрумна — ако Стоманеното сърце се бои да не го уцелят случайно? Ако това е слабостта му? Баща ми го рани, но не се беше прицелил в него. Ами ако може да бъде засегнат, само ако куршумът е бил предназначен за някой друг?
— Възможно — каза Тиа.
— Трябва да останем съсредоточени — отговори Проф. — Дейвид, остави идеята настрана засега. Ще се върнем към нея.
Беше прав. Позволявах си да се разсейвам, като заек, който решава математически задачи, вместо да се оглежда за лисици.
И все пак… Ако съм прав, единоборството въобще няма да го застрашава. Изправял се е безнаказано срещу други Епични. Явно се страхува от голяма битка, в която хвърчат куршуми. В това имаше смисъл. Беше просто, но повечето слаби места на Епичните бяха прости.
— Забави съвсем малко — тихо каза Тиа.
Меган го направи.
— Ето ги…
Лъскава черна кола излезе на тъмната улица пред нас и тръгна в същата посока. От двете й страни се движеха два мотоциклета — добра, но не извънредно силна охрана. От първоначалния план на Възмездителите да ударят Конфлукс знаехме, че този конвой вероятно е неговият. Все пак щяхме да използваме търсача, за да се уверим.
Продължихме след лимузината. Бях впечатлен; въпреки че не знаеха накъде отива лимузината, Тиа и Меган го бяха изчислили така, че колата излезе на нашата улица, а не обратното. По този начин щяхме да изглеждаме много по-малко подозрителни.
Работата ми беше да си държа очите отворени и, ако нещата тръгнат зле, да отвръщам на стрелбата, тъй че Меган да може да кара. Извадих малък бинокъл от джоба си, наведох се, погледнах и проучих лимузината пред нас.
— Е? — попита Проф в ухото ми.
— Изглежда добре — отговорих аз.
— Ще се изравня с тях на следващия светофар — каза Меган. — Ще изглежда естествено. Имай готовност, Ейбрахам.
Пъхнах бинокъла в джоба си и опитах да изглеждам безгрижен. Следващият светофар даваше зелено, когато го стигнахме, и Меган продължи да кара на безопасно разстояние след лимузината. Светофарът след него обаче светна червено преди лимузината да го достигне.
Изравнихме се бавно с лимузината — откъм лявата й страна.
— Със сигурност има Епичен — обади се Ейбрахам от задната част на микробуса ни. Шепнеше тихо. — Могъщ. Много силен. Търсачът се фокусира. След секунда ще знам повече.
Един от мотоциклетистите ни погледна. Носеше каска на Правоприлагането и преметнат на гърба картечен пистолет. Опитах да надзърна през прозорците на лимузината и да доловя нещо от Конфлукс. Винаги се бях чудил как ли изглежда.
Не можех да виждам през оцветеното задно стъкло. Когато се придвижихме напред обаче, видях някой да седи до шофьора. Смътно позната ми жена. Тя срещна погледа ми, но се обърна настрана.
Делови костюм, късо подстригана черна коса над ушите. Тя беше асистентът на Повелителя на нощта, жената, която беше с него при Диамант. Вероятно беше връзка с Правоприлагането; беше разумно да бъде в лимузината.
Все пак нещо ме направи подозрителен. Тя ме погледна в очите; би трябвало да ме е познала. Може би… ме е познала, но не е била изненадана да ме види.
Тръгнахме — светна зелено — и усетих как ме пробожда тревогата.
— Проф, мисля, че е капан.
В този момент лично Повелителя на нощта политна през покрива на лимузината, широко разперил ръце, а от пръстите му в нощта се протягаха черти от тъмнота.
28.
Повечето хора не са виждали Висш Епичен в славата му. Така казваме, когато те призоват силите си наистина — когато мощта им расте, а чувствата им са разпалени до гняв и бяс.
Около тях има сияние. Въздухът става парлив, все едно се е изпълнил с електричество. Биенето на сърцето замира. Вятърът сдържа диханието си. Издигането на Повелителя на нощта беше третият път, в който виждах нещо подобно.
Бе облечен в нощ, и около него се гърчеше и извиваше чернота. Лицето му беше бледо, прозрачно, но очите блестяха, а устните бяха опнати от презрение и омраза. Презрението на божество, което едва търпи дори и своите съюзници. Беше дошъл да убива.