Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Стоманеното сърце
Стоманеното сърце - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Стоманеното сърце

Электронная книга - «Стоманеното сърце». Краткое содержание книги:

Герои не съществуват.Всеки човек, който притежава сили — наричаме ги Епични — се оказа зъл.Тук, в града, познат някога като Чикаго, извънредно могъщ Епичен — Стоманеното сърце — се самопровъзгласи за император. Той притежава невероятна сила и може да контролира стихиите. Твърди се, че няма куршум, който да го нарани, не съществува меч, който е в състояние да разреже кожата му, никоя експлозия не може да го изгори. Той е неуязвим.Изминаха десет години. Живеем, както можем. Никой не отвръща на удара… Никой, освен Възмездителите. Тайнствена група от обикновени хора, които са посветили животите си на изучаване на могъщи Епични, откриване на техните слабости и избиването им.Името ми е Дейвид Чарлстън. Не съм част от Възмездителите, но възнамерявам да стана. Притежавам нещо, от което те имат нужда. Нещо безценно, изключително… Не предмет, а опит. Знам неговата тайна.Виждал съм Стоманеното сърце да кърви.„На какво вярваш, Дейвид? На какво вярваш, когато собствените ти мисли и чувства явно те мразят?“Брандън Сандърсън е израснал в Линкълн, Небраска. Сега живее в Юта със съпругата и децата си и преподава творческо писане в университета Бригъм Янг. Завърши бестселъра на Робърт Джордан — сагата „Колелото на времето“. Занимателна задкулисна информация за всички книги на Сандърсън потърсете на www.brandonsanderson.com.
1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 135
Перейти на страницу:

— На шотландския келтски диалект означава Дяволът слезе в Единбург — каза Тиа и се наведе към мен, но говореше достатъчно високо, та Коуди да може да чува.

По изключение Коуди не можа да каже нищо.

— Говориш шотландския келтски, момиче?

— Не — отвърна му Тиа. — Потърсих го последния път, когато разказваше това.

— Хъм… намери ли го?

— Да. Въпреки че твоят превод е съмнителен.

— Хайде сега. Винаги съм твърдял, че си умница, девойче. Наистина.

Той се прокашля в ръка.

— О, виж ти. В базата сме. Ще разкажа историята по-нататък.

Другите бяха стигнали до скривалището малко по-рано и Коуди препусна да ги види, а после тръгна след Меган към тунела.

Тиа поклати глава, след това тръгна с мен към тунела. Вървях последен и проверявах дали вървите и кабелите, които прикриваха входа, са си на мястото. Включих скритите сензори за движение, които щяха да ни предупредят, ако някой дойдеше, и пропълзях навътре.

— … просто не знам, Проф — говореше Ейбрахам с тихия си глас. — Просто не знам.

Двамата изминаха обратния път в тих разговор отпред. Бях опитал да ги доближа, за да ги чувам, но Тиа многозначително постави ръка на рамото ми и ме дръпна назад.

— Е? — попита Меган и скръсти ръце, докато всичките се събирахме около масата. — Какво става?

— Ейбрахам не харесва как се разпространяват слуховете — обясни Проф.

— Изглежда, че обществото приема историята ни за Светлина — каза Ейбрахам. — Уплашени са, а от удара ни срещу електроцентралата имаше ефект — има режим на електричеството из целия град. Както и да е, не виждам доказателство, че Стоманеното сърце е повярвал. Правоприлагането прочиства долните улици. Повелителя на нощта снове из града. От информаторите чувам само, че Стоманеното сърце търси група бунтовници, а не Епичен съперник.

— Значи удряме отново силно — каза Коуди, скръсти ръце и се облегна на стената до тунела. — Убиваме още няколко Епични.

— Не — възразих аз и си спомних разговора с Проф. — Трябва да бъдем по-съсредоточени. Не можем просто да премахваме случайни Епични; трябва да мислим като някой, който опитва да завладее града.

Проф кимна.

— Всеки наш удар, при който Светлина не излиза на открито, ще направи Стоманеното сърце по-подозрителен.

— Отказваме ли се? — попита Меган, а в гласа й се долавяше отсянка на нетърпение, въпреки че очевидно опитваше да я прикрие.

— Съвсем не — отговори Проф. — Може би все пак ще реша, че трябва да се оттеглим — ако не сме достатъчно уверени за слабото място на Стоманеното сърце, мога да направя точно така. Все още не сме стигнали дотам. Ще продължим с този план, но трябва да направим нещо голямо, за предпочитане — съчетано с появата на Светлина. Трябва да притиснем Стоманеното сърце максимално здраво и да предизвикаме гнева му. Да го заставим да излезе.

— И как ще направим това? — поинтересува се Тиа.

— Време е да убием Конфлукс — съобщи Проф. — И да унищожим Правоприлагането.

27.

Конфлукс.

В много отношения той беше гръбнакът на управлението на Стоманеното сърце. Мистериозна фигура, дори при съпоставяне с такива като Зарево и Повелителя на нощта.

Нямах хубави снимки на Конфлукс. Няколкото, за които платих скъпо, бяха размазани и неточни. Дори не можех да знам дали е истински.

Микробусът подскачаше, докато се движеше из тъмните улици на Нюкаго; вътре беше задушно. Седях на мястото до шофьора, а Меган караше. Коуди и Ейбрахам бяха отзад. Проф се движеше отпред с друга кола, а Тиа ни осигуряваше подкрепа от базата и следеше показанията на камерите от улиците. Денят бе студен, а отоплението във возилото ни не работеше — Ейбрахам така и не се накани да го поправи.

През ума ми минаваха думите на Проф. Обмисляли сме да ударим Конфлукс по-рано, но отхвърлихме идеята, понеже смятахме, че ще бъде твърде опасно. Все още разполагаме с плановете оттогава. Сега е не по-малко опасно, но сме се хванали сериозно. Няма причина да не продължаваме.

Беше ли Конфлукс истински? Инстинктът ми казваше, че е. Точно както уликите сочеха, че Зарево е измислица, уликите около Конфлукс водеха до заключението, че има нещо. Могъщ, но уязвим Епичен.

Стоманеното сърце разкарва Конфлукс нагоре-надолу — обясни Проф — и никога не го оставя задълго на едно място. Но в придвижванията му има някакъв модел. Често използва бронирана лимузина с шестима телохранители и ескорт от два мотоциклета. Ако следим за това и чакаме да използва този конвой за придвижване, можем да го ударим на улицата в движение.

Уликите. Дори и с електроцентралите Стоманеното сърце нямаше достатъчно електричество, за да захранва града, и все пак някак си произвеждаше тези батерии. Бронираните единици не носеха със себе си източници на енергия, не носеха и много от хеликоптерите. Фактът, че ги зареждаха високопоставени служители на Правоприлагането, не бе кой знае каква тайна. Всички го знаеха.

1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 135
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)