Стоманеното сърце

— Готово — обади се Проф. — Бях се насочил натам.

Минахме покрай изоставен парк от старото време. Познаваше се по замръзналите бурени и паднали клони, превърнати в стомана. Само мъртвите растения се бяха изменили — Стоманеното сърце не можеше да влияе на живите същества. Всъщност, ударите му не влияеха твърде много върху нещата в близост до живо тяло. Дрехите на човек често не се променяха, за разлика от земята под него.

Тази странност беше често срещана при Епическите сили; това бе едно от неразбираемите от научна гледна точка неща. От позицията на науката мъртвото и живото тяло можеха да са много подобни. Мъртвото обаче можеше да бъде засегнато от множество от по-необичайните Епически сили, а живото — не.

Дъхът ми запоти прозореца, докато минавахме край игрището — вече не безопасно място за игра. Сега плевелите представляваха нащърбени парчета метал. Стоманата на Стоманеното сърце не ръждясваше, но можеше да се чупи и да оставя остри ръбове.

— Окей — обади се Проф след няколко минути. — На място съм. Катеря се по външната страна на постройката. Меган, искам да ми повториш алтернативните ни планове.

— Нищо няма да тръгне наопаки — отвърна тя; гласът й прозвуча едновременно до мен и в слушалката на ухото ми.

— Винаги нещо тръгва наопаки — възрази Проф. Можех да го чуя как пъхти, докато се катери, при все че имаше граватонен колан като помощно средство. — Алтернативните планове.

— Ако ти или Тиа наредите — започна Меган, — ние се изтегляме и се разделяме. Ти ще отвлечеш вниманието. Ние, четиримата от микробуса, ще се разделим на две групи и ще тръгнем в противоположни направления към сборен пункт гама.

— Ей това не го разбирам — включих се аз. — Как точно ще тръгнем в различни посоки? Имаме само един микробус.

— О, тук отзад имаме малка изненада, момко — намеси се Коуди; бях му включил звука, когато направих същото за Проф и за останалите. — Всъщност се надявам нещо да се прецака. Някак си ми се ще да го използвам.

— Никога не се надявай нещо да не е наред — каза Тиа.

— Но винаги го очаквай — добави Проф.

— Параноичен си, старче — каза му Тиа.

— Съвсем вярно — потвърди Проф със заглъхнал глас, вероятно приклекнал до ракетната си установка. Предполагах, че ще поставят Коуди на тази позиция със снайперска пушка, но Проф заяви, че предпочита да има нещо по-сериозно, щом Правоприлагането може да е замесено. Диамант щеше да се гордее.

— Приближаваш, Меган — каза Тиа. — Ще бъдеш редом с тях след още няколко минути. Поддържай скоростта си; лимузината кара по-бързо от обичайното.

— Подозират ли нещо? — попита Коуди.

— Щяха да са глупаци, ако не подозираха — тихо обясни Ейбрахам. — Бих казал, че тези дни Конфлукс ще вземе допълнителни мерки.

— Струва си риска — добави Проф. — Просто внимавайте.

Кимнах. При повсеместни спирания на тока в града, дезорганизирането на Правоприлагането щеше да хвърли Нюкаго в безредие. Това щеше да принуди Стоманеното сърце да излезе на преден план и с твърда ръка да предотврати грабежите или бунтовете. Това щеше да означава да се покаже по един или друг начин.