Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Пътувахме в пълно мълчание. Ерик седеше отпред, до мен, и от време на време протягаше ръка да ме докосне. Нямах представа в чия кола се е качил Бил, но се радвах, че не е в моята. Нивото на тестостерон около мен беше достатъчно високо и без неговото присъствие.
Буба седеше отзад и тихичко си тананикаше. „Обичай ме нежно“, ако не се лъжа.
— Тази кола е голям боклук — изръмжа Ерик.
— Да — съгласих се аз.
— Страхуваш ли се?
— Да.
— Ако всичко това приключи благополучно, ще продължиш ли да се виждаш с мен?
— Разбира се — отвърнах аз, за да го зарадвам. Дълбоко в себе си вярвах, че след тази битка вече нищо нямаше да е същото. Но без увереността на стария Ерик в собствената му смелост, хитрост и безскрупулност новият Ерик изглеждаше доста немощен. Предстоеше тежка битка и точно в момента моят спътник имаше нужда от кураж и утеха.
За всеки участник в операцията имаше предварително определено място за паркиране, за да не привличаме вниманието на Халоу, ако се струпаме заедно около сградата. Кръстчето върху моята карта се оказа някакъв търговски център, разположен на границата между жилищната и индустриалната част на града. Паркирахме във възможно най-затънтения край на магазина и без повече приказки се отправихме към позициите си.
Половината от къщите по тихата улица се продаваха, съдейки по табелите пред вратите им, а онези, които все още имаха собственици, просто плачеха за ремонт. Паркираните отпред коли изглеждаха стари и очукани, а тревните площи бяха осеяни с големи голи петна, което значеше, че никой не си правеше труда да ги полива. Зад почти всеки осветен прозорец трептеше екран на телевизор.
Слава богу, че е зима и хората са по домовете си, помислих си аз. Двама смъртно бледи вампири и една блондинка биха събудили любопитство — ако не и агресия — в квартал като този. Освен това единият от вампирите беше световноизвестна знаменитост и винаги го разпознаваха въпреки леките промени във външния вид след вкочаняването му. Ето защо Буба не биваше да се показва пред хора.
Стигнахме до ъгъла, където Ерик трябваше да се раздели с нас и да се срещне с останалите вампири. Чувствах се толкова напрегната, че ако някой ме пипнеше с пръст, сигурно щях да завибрирам като струна. Изобщо не ми се говореше; щях да продължа нататък, без да обеля и дума, но Ерик явно имаше други планове. Придърпа ме към себе си и започна да ме целува с всичка сила — а той повярвайте ми, е много силен.
Буба недоволно изсумтя.
— Не е редно да се целуваш с други, мис Суки. Бил каза, че няма нищо против, но на мен това никак не ми харесва.
След още секунда-две Ерик ме освободи от прегръдката си.
— Съжалявам ако си се почувствал обиден — хладно каза той и сведе поглед към мен. — Ще се видим по-късно, любима моя.
Притиснах длан към бузата му.
— До по-късно тогава — казах аз, обърнах се и веднага тръгнах.
Буба вървеше по петите ми.
— Не си ми ядосана, нали, мис Суки? — тревожно попита той.
— Не — отвърнах. Насилих се да му се усмихна; за разлика от мен, той виждаше добре в тъмното.
Старото ми палто изобщо не ме топлеше в тази студена нощ. Голите ми длани почервеняха от студ, а носът ми се вкочани и изобщо не го усещах. Усещах обаче всички онези миризми, които заедно образуваха общата градска воня — дим от комините, изгорели автомобилни газове, бензин, машинно масло и какво ли още не.
Но в този квартал се усещаше и нещо друго, което се отличаваше от градските миризми и се стелеше във въздуха на плътни, почти видими кълбета. След кратък размисъл осъзнах, че това е мирисът на магия. В моите представи магията миришеше на ориенталска чаршия, на странно, на различно. Но от миризмата на толкова много магия може да ти се завие свят. Защо жителите на този квартал не се оплачеха на полицията? Нима не усещаха миризмата?
— Буба, не ти ли мирише на нещо странно? — прошепнах.
Няколко кучета се разлаяха наблизо, но щом усетиха близостта на вампир, веднага млъкнаха. Кучетата по принцип се плашат от вампири; реакцията им към върколаци и други свръхсъщества е непредсказуема.
Желанието ми да се върна в колата и да се прибера у дома ставаше все по-силно, а всяка крачка в правилната посока ми костваше огромни усилия.
— Аха — прошепна в отговор Буба. — Някой е правил заклинания за отблъскване.
Нямах представа чие дело е магията — дали на нашите уикани, или на вражеските вещици, — но тя определено имаше зашеметяващ ефект: наоколо не се виждаше жива душа.