Пепел [bg]

– Ти как мислиш? – Джес започна да изброява на пръсти. – Да видим сега. Първо оцеляваш след атаката. Не се променяш. Спасяваш дете. Едва не биваш изядена от диви кучета. Едва не биваш изядена от Променените. И едва не те линчуват. А, да, и кучетата те харесват. Пропуснах ли нещо?

„Да, предадох единствения човек, който би предпочел да умре, отколкото да ме нарани.“

– Не разбирам защо да са изпитания. Тези неща просто се случиха.

– Значи, тогава си сляпа и е крайно време да се събудиш. Не си единствената с проблеми. Тук, в Рул, няма човек, който да не е изгубил поне един свой близък, а някои от нас и повече от един. Със собствените си очи видях как дъщерите ми се строполиха мъртви, но благодаря на бога, че внукът ми бе пощаден. Животът на всички ни е съсипан, но не си ни видяла да се влачим наоколо с оклюмали глави и потънали в самосъжаление. Всички се трудят и това важи и за теб, млада госпожице. А сега си вдигай малкото задниче от леглото, преди да съм те почнала аз.

– Ти не си ми майка – отвърна Алекс, след което си помисли: „Боже, не прозвучах ли като Ели?“.

– И благодаря на господ за това – рече Джес. – Не съм безчувствена, Алекс, но никой тук няма време за самосъжаление – нито ти, нито аз, нито който и да е друг. Долу има едно кученце, което не може да си намери място, защото иска да те види, и освен това ни чака работа.

– Не съм длъжна да те слушам.

– Докато си под моя покрив, ще ме слушаш. – Когато Алекс не отвърна, Джес се наведе над леглото и въздъхна. – Слушай. Не искам да става по този начин. Бих предпочела да се разбираме.

Алекс си помисли, че това сигурно бе вярно, ала Джес изглеждаше непроницаема. С тази нейна праволинейност от нея лъхаше мирис на... така според Алекс ухаеше бялото. Никаква мъгла, никакви сенки, както беше при Крис. Миризмата на Джес беше непроницаема.

– За начало можеш да ме оставиш на мира – отвърна Алекс.

– Това не мога да го направя. Знам, че звучи изтъркано, но ако Том е означавал толкова много за теб, той не би искал да те вижда такава. Както го описваш, той е един много мил, много смел млад мъж и е видял нещо в теб, което го е накарало да те спаси – при това неведнъж. Можеш да се опитваш да се залъгваш, че е било просто рефлекс, че би го направил за всеки и че не е имал друг избор, но запомни едно: накрая, скъпа, той е предпочел теб пред приятеля си. Избрал е теб. – Джес бръсна кичур коса от челото на Алекс. – В Светото писание се казва: „Чрез вярата си той говори даже след смъртта“.[31]

– Какво означава това? – попита отчаяно Алекс.

– Това означава, че трябва да почиташ жертвата на Том. Трябва да почиташ и самия него. Той би искал да те види жива.

– Но животът ми е наказание. – По бузите ù потекоха сълзи. – Всички, които обичам, си отидоха.

– Докато си жива, има надежда – отвърна Джес. – Надеждата означава да си кажеш: ще живея още един ден и затова съм благословена.

– Откъде е тази мисъл?

– От Книгата на Джес – отвърна тя. – А сега ставай. Не допускай страданията на Том да са били напразни.