Пепел [bg]

– Много добре знам какво казвам. – Питър вдигна ядосано ръце на хълбоците си. – Добре. Но ще изчакаме до сутринта.

– Ще бъде прекалено късно – възрази Алекс.

Питър я стрелна с предупредителен поглед.

– Теб никой не те пита. Но ако настояваш да си тръгнеш, лично аз нямам нищо против.

– Питър – обади се Крис със своя спокоен и търпелив глас. – Знаеш, че не можем да я пуснем.

Алекс не беше сигурна дали тези думи ù се понравиха. От друга страна, изобщо не изгаряше от нетърпение да се изправи отново лице в лице с онази тълпа.

– Слушай – обърна се тя към Питър, – прекарах навън цял ден. И не видях никакви пълчища от зомбита.

– Извинявай, но просто не знаеш какво говориш – отвърна Крис. Тонът му остана непроменен, но тя долови укор в гласа му. – Имаш късмет, че си жива. Три от тях са те нападнали и твърдиш, че едното си е служело със сопа. Това е нещо ново. Въпреки че нападението е било некоординирано, никога досега не са ловували заедно. – Крис погледна към Питър. – Това може да е първата крачка към появата на някаква организираност.

– Още една причина да отидем за Том още сега – заяви тя.

– Освен ако не е мъртъв – възрази Питър.

– Ако продължиш да го повтаряш, може и да се случи. Това ли искаш всъщност?

– Разбира се, че не – изсумтя Питър. – Да не съм задник. Казвам само, че си извадила голям късмет. Ако беше замръкнала малко по-далече от града, сега можеше да не си тук.

Вероятно не бяха забелязали, но току-що едва не бе линчувана от банда старци, така че и близо до града не беше кой знае колко безопасно.

– Затова ли сте поставили блокада на пътя? За да държите децата канибали настрана?

– Деца канибали? – Питър се изсмя сухо. – Това ми хареса. Ние ги наричаме Променените. Всъщност отговорът е – да, тази барикада е една от причините да не се разхождат по главната улица.

Но едва ли беше единствената, помисли си Алекс. Може да са построили ограда, но как се обезопасява цяло село?

– Лошото е – продължи Питър, – че са намерили начин да оцеляват. Знаят как могат да се стоплят, как да намерят подслон, освен това преследват хората. А от това, което казваш, излиза, че се учат и как да ловуват.

– В този случай може да се избият взаимно – допусна Алекс.

Питър поклати глава.

– Но не го правят и това е най-странното. Засега не са достатъчно организирани, за да превземат града. Но скоро може да станат и тогава ни е спукана работата. Те са толкова много, че патроните няма да ни стигнат да убием всички.

Въпреки всичко Алекс не можеше да изостави Том.

– Разполагате с достатъчно хора. С пушки също. А с конете ще се доберете до Том само за няколко часа. Ако някой от вас беше ранен, нали щяхте да го спасите?

– Няма да си губя времето с голи хипотези – отвърна Питър. – Виж, не мисли, че не разбирам. Знам, че те е грижа за този човек. Това ми е ясно. По думите ти звучи, сякаш е свестен тип.

– Такъв е – рече тя с насълзени очи. – Наистина е такъв.