Пепел [bg]

– А сега, след като най-сетне спря да се цупиш, за разнообразие би могла ти да излезеш на студа.

– Нямам нищо против аз да го разходя. – Сара коленичи на пода, почеса Призрак по коремчето и се изкиска, когато палето се загърчи неудържимо. Тогава лицето ù придоби тъжно изражение: – Брат ми имаше куче, един много сладък кокер шпаньол, само че го блъсна кола.

– Е, вече няма коли, така че грижите ти отпадат – обади се Лена.

– Ще се радвам на помощта ти, Сара – рече Алекс, без да обръща внимание на Лена, която подбели очи.

– Алекс, отделих ти нещо за закуска – каза Тори, след което се извърна от мивката и избърса ръце в кърпата за чиниите. По бузите ù бе избила червенина, а косата ù се бе накъдрила от парата. – Защо не седнеш на масата, докато аз...

– Алекс да не е саката. – Лена остави подсушената чиния, която издрънча върху останалите. – Престани да се подмазваш.

– Благодаря, Тори. – Алекс се надигна от пода. – Аз ще я взема.

Тори изви вежди и зяпна от нанесената обида.

– Не се подмазвам – отвърна на Лена.

– Разбира се – изсумтя Лена. – Това, че Крис постоянно виси тук, не означава, че Питър...

– Лена! – изрече предупредително Джес.

– Какво? Само си казвам мнението. Не разбирам защо трябва да се държите с нея така, сякаш е по-различна от нас.

– Всъщност – подхвана стеснително Сара – чух, че кучетата...

– Стига с тези кучета. – Лена отново подбели пресилено очи. – Те не знаят нищо. Ами ако животните също се променят? Замисляли ли сте се за това? И бездруго през първия ден се държаха като побеснели.

– Лена, благодаря ти за това изумително прецизно научно наблюдение – каза Джес и подхвърли майсторски едно яйце. – Щом получиш дипломата си по веретинарна медицина, веднага ще ти поискам мнението. А сега се заеми с чиниите, защото сами няма да се изсушат.

Лена избърса с апатия едно канче.

– А тя кога ще се включи? На нас никога нямаше да ни мине номерът с подобни лайняни простотии.

– Горките ми уши – оплака се Кинкейд.

– Лена Кристина Столц. – Джес отряза две дебели филии черен хляб. – Няма да търпя арогантно отношение в къщата си. Само да чуя още една обидна дума от мръсната ти уста и отивам да говоря с Преподобния.

– Блъфираш. – Лена хвърли кърпата настрана. – Няма да посмееш, а и Съветът има нужда от нас, нали сме Пощадени и толкова ценни.

– Лена, те искат само да ни защитят – обади се Тори.

– Да ни защитят ли? Та ние сме затворници. Държат ни насила тук.

– Но това е за наше добро.

– Само защото възрастните казват така, не значи, че е истина. – Лена изгледа ядосано Джес. – Можеш да ме държиш тук колкото си искаш, но не можеш да ми казваш какво да мисля.

– Не ме интересува какво мислиш – каза Джес и невъзмутимо сипа кафе в сребристия термос. – Но когато станеш Избрана...

– По-скоро ще се самоубия.

– Когато станеш Избрана, прави каквото намериш за добре под собствения си покрив. Но докато живееш тук, ще спазваш правилата, в противен случай ще помоля Преподобния да преразгледа решението си. Едва ли искаш да ме изпробваш. – Джес затвори термоса. – Разбра ли ме добре?