Черен дъжд
- Автор: Браун Грэм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черен дъжд». Краткое содержание книги:
Другият отскочи назад, пусна радиостанцията, която бе протегнал към Хоукър, и се опита да вдигне автомата си. Но преди да успее да натисне спусъка, Хоукър го повали с лопатата и го довърши с удар отстрани на главата.
Пилотът приклекна в окопа и се притисна към неравната стена. След няколко секунди ракетата догоря и поляната отново потъна в мрак.
Верховен напрегнато наблюдаваше от подножието на дървото. Беше видял част от схватката на светлината на ракетата и после нищо — никакъв сигнал, никакви изстрели, нито следа от Хоукър.
До него Макартър започваше да излиза от транса, в който бе изпаднал. Даниел се въртеше на място и се мъчеше да различи нещо в тъмнината.
— Какво се случи? — попита тя.
— Не знам — отвърна южноафриканецът.
— Какво виждаш?
— Нищо, няма го.
Верховен продължаваше да се взира в мрака и колкото повече време минаваше, толкова повече се боеше, че може да са убили или ранили Хоукър. Трябваше да се опита да се добере до него и да го пренесе при групата — самоубийствена мисия, ако хората на Кауфман го забележеха. Но Хоукър се беше върнал за тях и южноафриканецът не можеше да го остави да умре там сам.
Накрая вниманието му привлече светла точка, която светваше и угасваше — съобщение на морзова азбука. „Размърдай си задника!“ Идваше от Хоукър.
След изгасването на ракетата цареше пълен мрак, но враговете им имаха инфрачервени мерници и ако го видеха да пресича поляната, щеше да е лесна мишена.
Верховен погледна към центъра на лагера. Виждаше сиянието на контролния пулт на охранителната система, но нищо друго. Предполагаше, че всеки окоп покрива конкретен участък и наблюдава отделна зона от джунглата. При такива обстоятелства бойците едва ли щяха да отклонят вниманието си. Той се затича с надеждата, че точно за тази зона отговаря окопът, превзет от Хоукър.
Когато скочи в трапа, южноафриканецът бързо се огледа наоколо.
— Ключовете тук ли са?
— Не. Но затова пък има много наши неща. — Пилотът повдигна чифт добре познати му очила за нощно виждане от снаряжението на НИИ.
— Претърсиха всичко, когато ни плениха — каза Верховен.
— Нещо конкретно ли търсеха?
— Така изглеждаше.
Хоукър си сложи очилата и огледа лагера. Окопите наистина бяха разположени в кръг, както му беше казал Верховен. Виждаше повечето бойци в другите ями — стиснали оръжията си, те наблюдаваха периферията на поляната. Всеки от тях покриваше различен участък.
— Не знаят, че сме тук — предположи той.
Радиостанцията до него изпращя и в същия миг отекнаха изстрели от няколко автомата. Двамата се хвърлиха на дъното на окопа.
— Сигурен ли си? — попита Верховен, поглеждайки нагоре.
Канонадата продължи, но над тях не свиреха куршуми. Германците стреляха в друга посока. Южноафриканецът предпазливо подаде глава над ръба.
— Може би се опитват да те накарат да се издадеш. Ти изстреля ония ракети, нали?
— Реших, че ще ми е от полза, ако търсят в грешна посока.
— Как се справи със сензорите?
— Транспондерът ми още е в мен. Щом разбрах, че използват нашата система, просто минах между тях.
— Хитро си постъпил — каза южноафриканецът. — И си извадил късмет.
Хоукър кимна.
— В момента не ни е излишно по малко и от двете.
По радиостанцията се разнесе нова заповед за стрелба и автоматите осветиха участък на север. Двамата пак се прикриха, но този път по-небрежно.
— По какво стрелят сега, по дяволите? — попита Верховен.
— Нямам представа — призна Хоукър. — Но трябва да направим нещо. Преди да са ни убили по случайност.
— Да се придвижим напред — предложи Верховен. — И да превземем командния център. Оттам ще виждаме всички и ще им бъдем в тил.
Пилотът погледна към средата на лагера и каза:
— Далече е.
Верховен хвърли поглед към дланта си, а после насочи вниманието си към командния център. Дотам имаше около седемдесет метра. Знаеше, че от това разстояние няма да е точен. Не и с пистолет, не и в този мрак.
— Явно е мой ред.
Хоукър кимна.
— Когато пак открият огън — добави Верховен.
Пилотът се приготви за стрелба и каза:
— Движи се отдясно на огневата ми линия.
Южноафриканецът зае стартова позиция и двамата безмълвно зачакаха поредната канонада. Изтече цяла минута, после още една, ала радиостанцията и германските оръжия мълчаха.