Черен дъжд
- Автор: Браун Грэм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черен дъжд». Краткое содержание книги:
— Това обяснява някои неща — кимна Хоукър, преобърна мъртвия и провери задните му джобове.
— А Поласки? — попита Лейдлоу.
Пилотът мрачно я погледна.
— И той загина.
Радиостанцията до тях запращя.
— Може да са чули изстрела — каза Верховен. — Ще се появят всеки момент. Измъкни ме оттук.
Хоукър завърши претърсването, без да намери ключовете за веригата.
— Няма нищо.
Южноафриканецът хвърли поглед към убития.
— Явно не си очистил когото трябва. Няма значение, измъкни ме.
Хоукър се поколеба, но командите по радиостанцията ставаха все по-настойчиви.
— Хайде! — извика Верховен. — Измъкни ме от тая проклета верига!
Другите можеха само да гадаят за обекта на спора им, но Хоукър и Верховен се разбираха отлично. Пилотът се изправи.
— Коя ръка?
— Лявата. — Наемникът се извъртя и опря лявата си длан странично в основата на дървото, с палец нагоре и с кутре към корените. Отдалечи другата колкото му позволяваха белезниците.
Останалите смутено ги наблюдаваха, но се извърнаха едновременно, когато Хоукър вдигна тежката си кубинка и я стовари върху изпънатата длан на Верховен — строши костите и разкъса сухожилията.
Въпреки силната болка, южноафриканецът не извика. Само стисна зъби и се претърколи настрани.
Пилотът приклекна до него, притисна го към земята и долепи пръстите му един до друг по начин, който щеше да е невъзможен преди няколко секунди. После измъкна китката му от гривната.
Верховен мъчително се извъртя настрани и като се гърчеше от болка, се изправи на колене и притисна към себе си строшената си ръка. Сега щеше да е безполезна, но пък вече не беше пленник. Сумтейки и скърцайки със зъби, той се обърна към Хоукър. Присвитите му очи бяха като на бясно куче.
— Това ще ти трябва. — Пилотът му подаде своя четирийсет и петкалибров пистолет.
Верховен вече не можеше да носи автомат, но черният пистолет ставаше за една ръка. Той го взе и проследи с поглед Хоукър, който вдигна оръжието на убития германец.
— Двама въоръжени мъже — изръмжа южноафриканецът. — По-добър шанс, отколкото смеех да се надявам.
— Наблюдавах лагера известно време, но не е зле да ме въведеш в обстановката — рече Хоукър.
— Изкопаха няколко окопа в кръг около лагера — осведоми го Верховен, като прекъсна за миг, за да сподави мъчителната болка. — Шест-седем, с по двама бойци във всеки, на петдесетина метра един от друг, разположени по шейсетградусова дъга. Предполагам, че тоя тип е дошъл от най-близкия — посочи той. — Което може би значи, че там е останал само един.
Радиостанцията отново изпращя и Хоукър я вдигна. Не чу всичко, но бяха заповеди, не въпроси. Онзи, който говореше, не искаше отговор.
Поляната се осветяваше от червената ракета в небето, ала вятърът я отнасяше на юг над джунглата. Засега пленниците оставаха в сенките, но те свършваха на трийсетина метра от тях. Беше прекалено светло за изненадваща атака и нямаше достатъчно време да чакат ракетата да догори.
— Повече няма да имаме такъв шанс — каза пилотът. — Чакай тук.
Той облече якето на убития и си сложи специфичната му шапка, напомняща шапките на чуждестранния легион. Преметна автомата през рамо и се поизтупа.
— Ти си луд — рече Верховен.
Хоукър не отговори. Вече се отдалечаваше.
Докато вървеше, по радиостанцията го попитаха какво прави. Защо се връща? Той вдигна устройството към устата си и започна да натиска и пуска бутона, докато отговаряше на най-добрия си немски. Разбираше, че блъфът му не го бива, но нямаше друг избор.
Германците млъкнаха и Хоукър продължи към окопа. Някаква фигура му махна оттам да побърза и той се затича.
Ракетата се спускаше все по-ниско зад него и пилотът знаеше, че наемниците виждат само силуета му. Надяваше се да разпознаят в него своя другар.
На десетина метра от окопа забави ход. Вътре имаше двама бойци, а не един, както предполагаше Верховен. И двамата с автомати в ръце.
32.
Изненадан, Хоукър продължи напред. Да се върне беше равносилно на самоубийство. Погледът му скочи от единия наемник на другия, после на инструментите, с които бяха изкопали окопа.
Когато се приближи, вдигна радиостанцията и я разтърси, надявайки се да подсили впечатлението, че е счупена, и да отвлече вниманието им от лицето си. Подхвърли я на по-близкия от двамата и скочи на дъното на ямата до една голяма лопата. Грабна я с две ръце, завъртя се светкавично и замахна силно. Острието се заби между веждите на първия наемник и го уби на място.