Черен дъжд
- Автор: Браун Грэм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черен дъжд». Краткое содержание книги:
— Хайде — прошепна Хоукър.
— Може да са свършили.
Американецът не искаше да мисли за тази възможност. Стисна ръкохватката на автомата си и погледна през оптичния мерник. Фигурите при лаптопа се бяха надвесили над екрана и внимателно го проучваха. Лесно можеше да ги улучи, но в нощната тишина това щеше да ги издаде.
Тишината се проточи и Верховен поклати глава.
— Ще се наложи да измислим нов план.
— Какъв например?
— Не знам, но това…
Радиостанцията до него изпращя и той се затича в момента, в който оръжията започнаха да обстрелват друг участък от джунглата.
Хоукър се прицели, издиша спокойно и натисна спусъка.
Първият куршум улучи целта право в гърдите — двайсет сантиметра под адамовата ябълка. Мъжът политна назад, без да издаде звук, и пилотът стреля отново.
Верховен чу втория куршум да изсвирва покрай него и видя целта да пада. В следващия миг стигна при тях. Позна Девърс, който се търкаляше на земята, притиснал раната на рамото си, и мъжа, който им се беше представил като Кауфман. Той се бе надвесил над тялото на един от наемниците и отчаяно се опитваше да измъкне автомата изпод него.
При приближаването на южноафриканеца Кауфман се обърна — само за да бъде ударен с ръкохватката на пистолета по слепоочието. Простенвайки, той се свлече в полусвяст.
Осъзнал какво става, Девърс се метна към контролния пулт, където лежеше собственото му оръжие, но Верховен му препречи пътя, блъсна го обратно на земята и насочи пистолета към главата му.
— Точно така, малкия. Тая нощ нямаш късмет.
Изстрелите в далечината заглъхнаха и навярно спасиха живота на лингвиста. Верховен чу, че Хоукър тича към него, и му посочи Кауфман.
— Пропусна един.
— Явно и двамата не сме добре с математиката — отвърна пилотът.
Верховен се обърна и огледа поляната. От командния център можеше да се прокарат прави линии до всички окопи — като спици, излизащи от центъра на колело. Като не се смяташе онзи, от който идваха, имаше четири окопа с по двама бойци. В петия се виждаше само един наемник. Битката далеч не беше свършила, но Верховен и Хоукър сега разполагаха с предимството на изненадата, най-добрата позиция и контрол над охранителната система. Само численото превъзходство бе срещу тях, но и това скоро щеше да се промени.
— Още наблюдават джунглата — отбеляза Верховен. — Чакат индианците да се втурнат с крясъци оттам като някакви зулуси, мамка му.
Той протегна ръка към контролния пулт, чакайки Хоукър да се приготви.
— Жалко за тях — изсумтя американецът и вдигна автомата си.
Верховен небрежно натисна един ключ с цевта на пистолета и наоколо стана ден. В същия момент Хоукър се прицели и откри огън.
Наемниците на Кауфман ненадейно се оказаха незащитени, заели позиции при отсрещните стени на окопите, с гръб към Хоукър и Верховен. Бяха чули изстрелите, но не и заповеди и сега се объркаха от неочакваното включване на прожекторите.
Бойците трескаво започнаха да се въртят в различни посоки. Едни се опитваха да се свържат с командването си по радиостанциите, други стреляха към джунглата или по поляната, но не и към центъра. Онези, които се бяха обърнали, виждаха само ослепителния блясък на прожекторите. И сред целия този хаос падаха бързо един след друг.
— В северния край — извика Верховен. — Там са последните.
Хоукър се приведе, обърна се и натисна спусъка.
Мъжете в окопа се надигнаха и отново откриха огън. Куршумите пратиха бучки пръст във въздуха и превърнаха в трески някакъв сандък. Едно отхвърчало камъче парна южноафриканеца по врата. Той опипа мястото с ръка, за да се увери, че не е куршум, после гневно започна да стреля към наемниците, докато Хоукър променяше позицията си.
— Най-малко двама — предупреди го Верховен.
В това време Кауфман се раздвижи.
— Не. — Не беше още съвсем на себе си, изпъшка и се опита да се изправи. — Не, вие не съзнавате какво правите.
Верховен го ритна обратно на земята. Наоколо свиреха куршуми и един от прожекторите се пръсна сред дъжд от искри. Ответният огън на Хоукър беше по-точен и единият наемник се строполи мъртъв. Другият отново се скри под ръба на окопа.
— Изслушайте ме — умолително произнесе Кауфман. — Можем да прекратим тази кланица.