Черен дъжд
- Автор: Браун Грэм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черен дъжд». Краткое содержание книги:
— Сега не е моментът — изсумтя Кауфман.
— А кога е моментът, по дяволите? Нали ми обещахте да си тръгна веднага щом завземете лагера. С първия полет, така казахте. Е, вашият хеликоптер го няма, а аз още съм тук.
— Плановете малко се промениха. Индианците може да се върнат и тогава ще имам нужда от вас.
— Аз пък може да не искам да съм тук, ако се върнат — заяви високо лингвистът.
Кауфман се изправи и гневно го измери с поглед, но това не доведе до нужния резултат, защото Девърс продължи да недоволства.
— Не трябваше да стане така. Никой не биваше да пострада.
Собственикът на „Фютрекс“ се изкушаваше да нареди на някой от хората си да даде урок по смиреност на лингвиста, но в крайна сметка реши, че е важно сам да се справи с него, за да не му предостави нов повод за мърморене.
— Изпаднали сте в извънредно дълбока заблуда, господин Девърс — озъби му се той. — Тук нямате никакви права. Вие сте моя собственост. Не само заради парите, които ви платих, но и защото сега сте съучастник в голям брой убийства. Какво си въобразявахте, че ще се случи, когато две групи въоръжени хора се стремят да получат едно и също нещо?
Лингвистът мълчеше. Кауфман за пръв път го виждаше такъв — откакто Девърс и още един служител в НИИ, загинал с първата експедиция, му бяха предложили да му предават информация за различни инициативи на Института, за да се стигне до бразилския проект, в който бяха поканили Девърс като преводач. И въпреки това Кауфман беше осъзнал значението на целта им едва след проникването в базата данни на НИИ.
— Не очаквах да върша такива неща — отвърна Девърс накрая. — Ставаше дума само за сведения.
Кауфман разбираше логиката му — винаги се повтаряше едно и също. Като че ли една по-скромна измяна може да е по-малко престъпна.
— Щом веднъж сте се хванали, ще играете докрай.
Девърс го зяпна, а Кауфман нареди:
— А сега се махайте от очите ми, докато не ми потрябвате пак.
Лингвистът уплашено се отдалечи. В този момент наемниците започнаха да излизат от храма.
— Къде е Ланг? — попита Кауфман, когато се приближиха до него. — Къде са другите?
— Убити са — докладва командирът на групата. — Нападнали са ги. Звярът, за който са ви съобщили, наистина съществува. И е долу в пещерата. Чух го.
Милиардерът беше информирал бойците за бълнуванията на Диксън от благоразумие, но всъщност повече се опасяваше от индианците.
— Сигурен ли сте?
— Видях стъпките му в кръвта им — отвърна наемникът. — С два пръста са.
Точно както ги описваше Диксън.
— Диксън ги е видял в джунглата — възрази Кауфман.
— Не в храма.
— Значи има и други — настоя командирът и вдигна оръжието си. — Трябва да сме нащрек. Кауфман беше шокиран. Не само от загубата на Ланг, но и от самото нападение. Беше извършено в храма, място, което бе смятал за безопасно. Знаеше, че за Диксън е било такова. Както и за хората от НИИ.
— Трябва да запушим тунела — каза Фогел.
Собственикът на „Фютрекс“ не го слушаше. Беше открил грешката в разсъжденията си. „Нападението не е извършено в храма, а в пещерата под него. Това са две различни места.“
Той отново се обърна към командира на наемниците.
— Истинската опасност е навън. — И махна с ръка към джунглата. — Диксън каза, че били повече. Чул ги да си викат помежду си, докато тичали с индианците. Идвали след залез-слънце.
Той погледна към дърветата, над които се спускаше здрач, и нареди:
— Запушете тунела и се пригответе за бой.
31.
В долината на Амазонка отново се възцари мрак. От гледна точка на маите светът на духовете се обръщаше, дневното небе и неговите могъщи господари падаха под земята, заменени от силите на подземния свят: обитателите на Шибалба и Деветте господари на нощта.
За членовете на експедицията на НИИ обаче нощта не донесе никаква промяна. Останаха приковани за дървото в края на поляната, небрежно наблюдавани отдалече, но като цяло почти без охрана. Никой не им обръщаше внимание.
Бяха се опитвали да се освободят. Бяха измислили пет-шест безнадеждни плана за бягство. Верховен и Даниел бяха опъвали белезниците в отчаян опит да изхлузят дланите си от гривните, докато китките им се разраниха до кръв. Винаги когато се приближаваше някой от бойците на Кауфман, ги обземаха надежда и страх — надежда, че може да ги освободят, и страх, че ще ги застрелят. Не се случи нито едното, нито другото и с настъпването на нощта те един по един потънаха в пресеклив, неспокоен сън.