Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
- Към апартамента ми, Ед – каза той на шофьора си, който успешно ги изведе от
Бевърли и по магистралата към Бостън.
- След като оставите баща ми – каза Реджи, привеждайки се напред. – Ще ни
заведете ли със сина ми обратно в Салем, моля?
- Мини през най-близкия изход, Ед – каза Кинг – и намери място да отбиеш.
- Ще съм дракон, това съм аз – изпя Джейк. – Ще бия барабан, това е супер. Ще
държа балон, той е син.
- Мислиш ли, че хлапето ти ще се занимава с четене на мисли или с писане на
песни, когато порасне? – Кинг попита дъщеря си.
- Той може да е какъвто си пожелае. – Реджи се приведе, за да прошепне в ухото
му. – Джейк може да е дори твърдоглав, тесногръд технократ.
Кинг се дръпна назад.
- Какво е текакрат?
- Виждаш ли какво направи? – каза Кинг, посочвайки внука си, който седеше на
седалката срещу тях.
Реджи се разсмя.
- Ябълката не пада далеч от дървото, а твоите гени личат навсякъде по него.
- Както и по теб. – Но това не радваше Кинг в момента, защото единственият ген,
за който се сещаше, беше инатливият. – Проклятие, Редж!
- Проклятие, Редж!
- Джейк, стига. Ед, ще ни откараш ли обратно до летището на Бевърли и да се
обадиш предварително, за да приготвят хеликоптера?
- Да, сър.
Реджи обви ръце около него.
- Обичам те, тате.
- И аз теб, котенце – каза той, ужасен, че не може да използва думата “обич” дори
и със семейството си. Какво не му беше наред?
Скоро бяха отново на летище Бевърли.
- Тази вечер повече няма да имаме нужда от теб, Ед. Благодаря. – Кинг излезе от
лимузината. – Ще може ли всички твърдоглави Пакстън в тази кола да ме последват,
моля? – Ако имаше шанс да даде на тези двамата дома, който заслужаваха, тогава
Хармъни и лятната й лудост изглежда бяха единствената му надежда.
Добре де, може и да беше неговата единствена възможност. Кой знае?
Когато островът се показа, Кинг потръпна силно, сякаш глупашки се радваше, че
се връща.
- Сега, когато кацнем, татко – поде Реджи. – Ще държиш умът си отворен, нали?
Обещай, че ще го направиш. И се отпусни, става ли? Спри да бъдеш такъв тесно…
- Редж!
- Ще бъда дракон, това съм аз.
- Спри да бъдеш твърдоглав и неотстъпчив – каза Реджи, поправяйки се. Тя видя
плажа и извика радостно. – Джейк, още няма огън. Върнахме се навреме. Можеш да си
дракон с барабан!
- Юпи, деди!
Кинг се засмя.
- Юпи, Джейк!
Той ги приземи и взе Джейк от седалката му.
- Ето я Хъни – прошепна Джейк в ухото му, сякаш разбираше, че между тях има
искри. – Бъди добър – добави внука му.
- По-полека с чумеренето, татко – каза Реджи. – Хармъни се задава насам.
- Мерси, но синът ти вече ми даде нареждания – тросна се Кинг, а Реджи се
изкикоти.
Хармъни изглеждаше като ранено животно, страхуващо се да се довери. Никога
не я беше виждал така затворена. Знаеше, защото той… той й го беше причинил, както
и на себе си. Проклятие, не му харесваше тази мисъл. Искаше да обвини нея, което
общо взето означаваше, че имаше мисленето на двегодишен. Защо да не се разплаче и
да си изпее мъката? Може би Джейк щеше да го научи как. А може би Реджи щеше да
го научи как да порасне.
Хармъни изтича към тях, а сърцето на Кинг трепна, но тя го подмина, за да
посрещне Реджи и Джейк.
Тримата го заобиколиха и го подминаха, без да продумат, Хармъни носеше
Джейк, който бъбреше, щастлив като мида.
Кинг се отпусна по-тежко на бастуна си и тикна другата си ръка в джоба, за да ги
последва у дома – към замъка. Той спря, за да погледне към чудовището. Кога беше
спрял да мисли за него като за проклятие, а бе започнал да го мисли за дом?
Докато влезе вътре, Джейк вече беше облечен като дракон. Сладко, малко,
босоного, зелено нещо.
- Ако той не е най-възхитителният летен дракон, който съм виждала – каза
Хармъни, – ще си изям…
- Думите – каза Дестини. – Никога не си виждала летен дракон, също както никога
не сме можели да отпразнуваме с огън.
Хармъни сви рамене.
- Забравих. – Краката й бяха боси, пръстенът на крака й блестеше, а черната й
роба се носеше около нея, тя подаде на всекиго свещ, с изключение на Джейк. На внука
му тя даде барабана, на който Джейк започна да удря моментално, без ритъм и
непрекъснато.
- Нещо ми подсказва, че ще съжаляваш – извика Реджи над шума.
- Мне. – Хармъни се ухили. – Това е весело празненство. Това е идеята. Да се
веселим. Всички се наредете в линия, а Дестини ще сложи венец на главите ви. Цветя