Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
очите му помръкнаха.
Сякаш слънцето отговори на настроението му, здрачът се спусна, заедно с
надеждите на Хармъни, и всички влязоха вътре.
Езикът на тялото на Кинг казваше, че мисли, че тя се опитва да го хване в капан,
макар тя да знаеше, че той се бои повече от собствените си чувства.
Нямаше значение. Тя нямаше нужда от него. Нямаше нужда от никого.
- Знаеш ли какво? – каза Кинг, когато влязоха вътре и той видя масата на Краля
дъб. – Това е лудост. Ще отведа Реджи и Джейк в Бостън за следващите два дни.
- Защо? – попитаха Хармъни и сестрите й.
- За да ги защитя…
- И себе си – каза Хармъни.
- Правилно. – Той побутна Реджи и Джейк към вратата на голямата зала и й
обърна гръб. – Остани, направи си церемонията, после си върви.
Хармъни се възстанови от шока си и ги последва.
- Да вървим, Реджи. Качвай се в хеликоптера.
- Но, татко, трябва да си съберем нещата. А аз искам да остана.
- Заминаваме. Ще вземем всичко необходимо от Бостън.
Реджи въздъхна, а Кинг настани нея и Джейк, преди да заобиколи хеликоптера, за
да се качи, но погледна обратно към Хармъни, а очите йм се срещнаха и задържаха.
Тя вирна брадичка, за да не можеше да види колко много я боли.
- Защити ги от мен – каза тя, – а аз ще ги защитя от Гюси.
Той я дари с половинчато кимване и се качи в хеликоптера. Докато излетят, тя се
обърна, за да открие Ейдън, Морган и сестрите си зад нея.
Дестини хвана ръката й.
- Може би не трябва да продължаваме с ритуала. Имам предвид, че на него не му
пука. Можем да си отидем у дома и да го оставим да задържи Гюси.
Хармъни спря.
- Слушай този побъркан вик. Ако беше само заради Кинг, щях да си тръгна – каза
тя, – достатъчно съм бясна. Но Реджи и Джейк обичат това място. Това е първият им
истински дом. Трябва да се опитаме и да го отвоюваме заради тях.
- Това е много честно от твоя страна – каза Ейдън. – Кинг не те заслужава.
- Не, не ме заслужава. – Но тя му принадлежеше завинаги, без значение дали я
искаше или не.
Сторм хвана другата й ръка.
- Изпращането на Гюси в мир и далеч от тук е ясновидската ти задача, нали?
- Да, вярвам, че това да донеса спокойствие в замъка Пакстън е причината да бъда
насочена насам.
- Осъзнаваш, че може никога повече да не видиш Кинг – каза Сторм.
Хармъни отпусна глава на рамото на бунтарката.
- Не вярвам, че някога ще се случи.
Те седнаха на плажа, Дестини държеше едната й ръка, а Стърм държеше другата.
- Не можеш да го разчиташ както преди, нали? – попита Сторм.
- Как разбра? Странно, нали?
Сторм поклати глава със съжаление.
- Не и ако си се влюбила в него.
- Побъркала си се.
- Е, така е, но освен това виждам настоящето. Влюбена си в тесногръд технократ.
Не само това, ами имаш слабост към откачения му замък и обожаваш дъщеря му и внук
му.
- Дядо? Влюбена съм в изкуфял стар дядо.
Морган се изсмя и се приведе пред нея с чаша с нещо, което имаше цвета на очите
на Кинг.
Тя го подуши.
- Надявам се това да е много силен чай.
- Уиски. Давай. Възползвай се.
Тя отпи и докато го правеше, тя се замисли за това как изпиваше Кинг, когато
очите му с цвят на уиски срещнеха нейните.
Докато хеликоптерът му се издигаше над земята, Кинг се опитваше да игнорира
разочарованото изражение на Реджи. Особено много се опитваше да игнорира сълзите
на Джейк, въпреки че това беше трудно, защото това момче можеше да стене по-силно
от Гюси.
- Искам да съм дракон – плачеше той. – Трябва да бия барабана.
- Ще ти купя драконски костюм и барабан в Бостън.
- Не. Искам си моя драконски костюм. Деси ми го направи.
Малката долна устна на Джейк изпълни много добро цупене, смяташе Кинг,
мечтаейки тъгата на момчето да не го разкъсваше вътрешно.
- А какво ще кажеш за барабан?
- Не.
- Татко, има някои неща, които не можеш да купиш. Щастието и радостта от
семейните празненства са две от тях.
- Тези вещици не са ти семейство.
- Бяхме споветени! – извика Джейк.
- Какво каза той?
- Те ни посветиха в семейството си, когато останахме при тях в Салем. Хармъни,
Дестини и Сторм – дори Вики и Рори, макар че тях още не си ги срещал – всички са
част от нашето семейство.
- Мда – каза Джейк. – И искам да държа сините балони.
- Това ли е недостатъкът на родителството? – Кинг попита Реджи.
- Кое? Плачещото дете? Или да взимаш глупави решения, основаващи се на
собствените ти страхове?