Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
за дамите и зеленина за господата. Аз ще запаля свещите ви, после всички ще отидем
до онова, което скоро ще бъде нашият великолепен летен огън.
- Защо никой не носи обувки? – попита Кинг.
- Защото не сме напрегнати като теб – отговори Сторм.
Дестини се изкикоти.
- Тази вечер ще си взаимодействаме с елементите на природата – земя, въздух,
огън и вода. Взаимодействието се получава по-добре без дрехи. Бих си помислила, че
точно ти би трябвало да си наясно.
Кинг изруга вътрешно и свали обувките си.
Когато всички свещи бяха запалени, Хармъни преметна една торба през рамо,
запали свещта си от тази на Дестини и хвана Джейк за ръка.
- Аз ще напявам, Джейк ще бие барабана, а всички останали да ни последват.
Тя ги поведе във виеща се редица през кухнята и навън през вратата, но преди да
излязат от сянката на замъка, босите крака на Кинг го убиваха, плюс това се чувстваше
като задник, защото Морган и Ейдън се забавляваха.
Защо не можеше и той да се отпусне и да се забавлява?
Защото, ако ритуалът проработеше, Хармъни щеше да си тръгне? Не, по дяволите.
Той искаше тя да си тръгне.
Разбира се, че го искаше.
Гласът на Хармъни очарова Кинг, когато напевът й се издигна като молитва:
Дъб и Зеленика борят се за власт,
менят се сезоните в подкрепа на дуела.
Ще дойде есента, гледката посрещни,
от зелени тонове към цветовете ярки.
Хармъни спря да ги изчака до незапаления огън. Някой го беше нагласил като
бойскаут, подпалките бяха подредени перфектно. Морган, предположи Кинг.
- Това е – каза Хармъни. – Голямото запалване. Ще напявам, а когато приключа с
“факли до дърво”, докоснете свещите си до подпалките и отстъпете назад. Всички ли са
готови? Добре.
Тя остави Джейк встрани от купчината дърва и започна да напява.
Дракон на хаоса, нетърпелив и храбър,
Барабана бий за летния край.
Разпали огън и чудна сила,
Да посрещнем правилно новите дванадесет месеца.
Факли до дърво; нека заблести!
Джейк се смееше по-силно, отколкото биеше барабана. Не след дълго, огънят
запука и запращя, пушек се изви около тях.
- Духнете свещите си – каза Хармъни – и ги дайте на Сторм.
Тя се огледа наоколо, без да среща погледа му, и се увери, че свещите са изгасени
и оставени настрани, така че никой да не се изгори.
- Джейк – каза тя, навеждайки се към него, – можеш да оставиш барабана и да
танцуваш с нас или да продължиш да го биеш.
- Ще бия барабана.
- Тогава това ще правиш. Всички останали, пляскайте с ръце и правете като мен.
Като да се хванем на хорце, но с чупка в ханша.
Кинг остана настрани и наблюдава, защото глезенът му не му позволяваше да
танцува.
Следвайки полюшващите движения на Хармъни – доста възбуждащи – всички се
заизвиваха около горящия огън и проклет да бе, ако Кинг не се забавляваше като ги
гледа. Ейдън приличаше на гъсок, а Сторм се спъваше в собствените си крака и
повличаше Морган Нещастника, който си се забавляваше.
Веселието им беше заразно, но колкото по-голямо удоволствие получаваха от
празненството, толкова по-силно виеше Гюси.
Хармъни спря да танцува и погледна към замъка.
- Огънят има нужда от разпалване. Имам подходящото гориво. Ела и си го вземи.
- Какво е това? – попита Кинг, когато му подаде рамка за снимка.
- Една от “негативните” празни рамки за снимка на Гюси.
Хармъни раздаде част от тоалетката, кука за закопчаване на копчета, ръкавици,
шалове и още рамки. Оставайки последна, тя взе обезглавената кукла, която беше в
количката за кукли в стаята за игра, припя нещо на себе си и я метна вътре. Огънят се
събуди за живот, а Гюси замлъкна.
Хармъни даде на всеки лист и молив.
- Напишете какво искате да получите от слънцето в навечерието на специалния му
ден. Предлагам да напишете “Спокойствие за замъка Пакстън”.
Кинг предположи, че всички пишат това, така че той написа “Искам Хармъни…”
и спря. Искаше Хармъни да го разбере и да го хареса, да спи с него, да живее с него.
Искаше тя да донесе мир в замъка, но и да остане, след като го направи. Искаше
толкова много от нея, че не можеше да реши кое е най-важното, затова остави “Искам
Хармъни…” и се надяваше, че слънцето ще избере мъдро от многото възможности,