Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
горещата й, хлъзгава сърцевина. Тя се изви, за да го поеме по-дълбоко, а той проникна
докрай.
Спря, за да се наслади на невероятното усещане как пулсира около него,
стискайки го с алчните си мускули, женска магия, която никога не беше изпитвал или
никога не бе намирал време да забележи и оцени допреди Хармъни.
Всяко свиване на утробата й изпращаше стрели на удоволствие до всеки
отдалечен край на тялото му, дори до сърцето му. При това проникновение, Кинг почти
излезе нацяло, но не можеше да се откъсне от нея. Не можеше да понесе шока от
раздялата.
Тя се изви отново, очите им се срещнаха, погледът й умоляваше. И след като той
се отдръпна, почти, почти напълно,отново навлезе, дълбоко и силно, а тя се усмихна,
затвори очи и въздъхна.
Той се опита да се примири със силата на сексуалната енергия, която тази жена
провокираше, всяко нервно окончание у него бе оголено, но тя обви крака около него и
изрази правата си над него, и вече нямаше шанс да мисли. После заби нокти в гърба му,
белязвайки го, уголемявайки жезъла му, увеличавайки възможността за удоволствие и
усещането за жената, която го вдъхновяваше.
Секс за спорта вече не изглеждаше да е достатъчно.
Фурията прибра нокти и обхвана топките му, леко – слава богу, – но безмилостно
в желанието си да дава и получава удоволствие. Когато го погали до основата, тя го
направи по-дебел и по-тежък, но той упорито устоя на увеличаващото се удоволствие.
Тя захапа зърното му и той се сепна.
Неспособен да задържи темпото, той се понесе безжалостно, докато тя искаше по-
силно, по-дълбоко, по-бързо. Тя каза, че искала удоволствието да ги вдигне над морето
и да ги отнесе толкова близо до слънцето, че да изгорят… и, Божичко, така беше!
Той зарови вика си в целувката им и погълна нейния.
Серия малки тръпки, малки вълни на екстаз, остатъци от тих възторг и шумно
задоволство останаха с него, докато Кинг лежеше преплетен със своята русалка, водата
се плискаше в телата им, причинявайки приятно движение по чувствителните му
нервни окончания. Той я изми с морска вода и изтръска пясъка от ръцете си, преди да
открие центъра й, да я погали и отново да я възбуди, а когато тя пое в ръка
безжизнения му жезъл и също така го изми от пясъка, той се надигна като Лазар от
мъртвите и отново затанцуваха.
Нищо бавно, само потресаващо блаженство, което идваше и си отиваше бързо
като самолет в небето. Минута по-късно, тя се отпусна назад, за да си поеме въздух.
- Това беше голяма краста, Пакстън, или беше копнеж?
- Повече от това – призна той, противно на волята си.
- А, добре, хубав секс тогава, макар и малко песъчлив от време на време.
- Малко повече от секс, мисля.
Хармъни надигна глава.
- Не похот? Не може да е било похот. Това е доста интимно. Плашещо интимно –
каза тя. – Твои думи.
- Може да имам проблем – каза той.
Тя се завъртя на страни, за да го погледне, и да му отдаде цялото си внимание, с
блеснали очи, с облегната на ръката глава.
- Думай.
- Мисля, че може да е било страст.
- Уау. Чакай малко. Да не ми казваш, че изпитваш фокусирана към един партньор
краткотрайно обвързваща страст… към мен?
- Е, не го изпитвам към сестрите ти, а вие сте като три грахчета в шушулка…
- Технически, не. Не сме. Виждаш ли, първата шушулка се е раздвоила, а аз съм
израснала в едната половина. После другата половина се е раздвоила, но не се е
разделила, така че Дес и Сторм са израснали в другата половина.
- Това би обяснило защо не съм привлечен към тях – каза Кинг. – Те са различни.
Може би е било само краста.
Хармъни се изправи като разгневена морска нимфа и изрита мокър пясък в лицето
му!
- Твърдоглав малоумен кретен! Сам си чеши крастата от тук насетне!
Хармъни никога не се беше движила толкова бързо във водата колкото сега, за да
се отдалечи от Кинг. На брега, тя грабна робата си и я облече, докато тичаше към
замъка.
Кинг я извика отдалеч, но тя не погледна назад. Остави го да изпълзи от водата.
Заслужаваше да пълзи.
- Глупак.
Когато пра… – да, правиха любов, или поне стигнаха толкова близо до това,
колкото изобщо й се бе случвало, – идиотът бе свалил стените си достатъчно дълго, че
да вкуси страстта, което му изкара ангелите. Затова се отдръпна, кретенът. Не че
можеше да го разчете както преди, но сега го познаваше по-добре, той бягаше от