На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]

-      Възнамерявате да го унищожите? - извика Кари ужасено.

Старкман я изгледа със студен поглед.

-      Ще направим всичко необходимо, за да спрем хора като вас и вашия баща да открият Атлантида.

-      Най-голямата археологическа находка в историята и вие ще я унищожите, за да може побъркания ви шеф да запази знанието единствено за себе си? - Страхът ѝ бе заменен от върховно отвращение. - Направо ми прилошава от вас!

Старкман изсумтя невярващо.

-      Исусе. Вие наистина нямате представа какво става, нали?

-      Защо не ме осветлите тогава? - озъби се тя.

-      Мислите, че приятелката ви Кари и баща ѝ търсят Ат­лантида, защото това им е хоби? - каза Старкман. - Знаете ли колко много пари са изхарчили? Десетки милиони дола­ри, може би дори хиляди! Дори за милиардер това хоби е прекалено!

-      Имаме добри причини да го правим - намеси се Кари. - За разлика от Куобрас.

-      Знам вашите причини. Точно затова се присъединих към Джовани. - Той погледна въпросително Нина, след това Кари. - Но тя знае ли? Дадохте ли си труда да ѝ кажете защо толкова отчаяно търсите Атлантида?

-      Стига ми да знам, че не се канят да я унищожават - каза му Нина. Кари я погледна възхитено.

-      Може и да промените мнението си - каза Старкман, когато радиостанцията му отново пропука. - Не че сега ще имате шанс.

-      Водачът на орлите, направихме всичко необходимо. Експлозивите са поставени - докладва Гюнтер.

-      Прието. - Старкман вдигна поглед. Двата хеликопте­ра продължаваха бавните си кръгове на около сто и петде­сет метра над земята. Той смени радиоканалите: - Чопър две, тук Водачът на орлите. Заемете позиция “качване”.

-      Прието - отвърна пилотът. Едната от машините се от­прави лениво към храма. Отстрани се спуснаха още въжета.

-      Е. предполагам, че това е краят - каза Старкман и обърна очи отново към пленниците си. - Съжалявам, Еди, но имам заповеди.

-      Можеш да си задържиш съчувствието и да си ометеш задника, двуличник такъв - озъби се Чейс. - Трябваше да позволя на онези побърканяци от Ал Кайда да те убият в Афганистан.

-      Светът ще ти бъде признателен, че не си го сторил. Сбогом, Еди. - Старкман направи жест към хората си, кои­то заставиха Кари и Нина да коленичат до Чейс.

Нина усети студеното дуло до тила си. Затвори очи...

И чу съскащ звук.

Туп!

Мъжът зад нея изпусна влажен, бълбукащ звук, преди да се струполи на земята. Нина отвори очи и видя отгоре да ле­тят копия и стрели. Един от мъжете зад Филби получи стрела в крака. Той направи гримаса, опита се да я извади... но очите му се разшириха. Пръстите му се сгърчиха, той задиша учес­тено и рухна на земята.

Беше отровен!

Старкман се завъртя - и беше уцелен в гърдите от друга стрела. Но пострада само кевларената му жилетка, не и тялото.

-      Открий огън! - изкрещя той, скривайки се зад най-близката колиба, вдигна картечния си пистолет и го изпраз­ни в околните дървета.