На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]

-      Оставете я - озъби му се Кари.

Старкман вдигна вежди:

-      Кари Фрост. Никога не съм мислил, че ще ви срещна лично. Хаджар трябваше да приеме офертата на Джовани, тогава никой от нас нямаше да има неприятности. - Той на­прави знак с оръжието и хората му се приближиха. Над гла­вите им кръжеше хеликоптерът - следван от още един, и вихърът, създаден от огромните въздушни машини огъваше дърветата, сякаш връхлетени от ураган.

-      Какво стана с индианците? - поиска да знае Нина.

-      Повечето избягаха - отвърна Старкман. Той погледна към труповете. - По-умните. Някои от тях всъщност си мис­леха, че могат да ни хванат.

Хората на Старкман се заеха да претърсват Чейс, Кари и Нина.

-      Какво смятате да правите с нас, Старкман? - попита Кари и очите ѝ се присвиха. - Да ни убиете?

-      Аха. - Небрежният начин, по който го каза, накара кръвта на Нина да замръзне. - Но първо искам да разбера какво има в храма. - Той се отдалечи, докато разкопчаваше радиостанцията от колана си и Нина можа да види апарату­рата, прикачена на гърба му. Напомняше на кука, както си бе помислила, но стърчеше от нещо, което изглеждаше като пушка с дебела цев. Повечето от хората му бяха екипирани по същия начин. - Водачът на орлите до екипа за влизане, обадете се.

-      Какви са тези "водачи и орли"? - подигра му се Чейс.

Старкман щракна с пръсти. Един от подчинените му, планина от мускули и почти с глава по-висок от Чейс, замахна и заби юмрук в основата на врата на англичанина. Чейс рухна на колене.

-      Еди! - възкликна Нина.

Старкман изглеждаше изненадан.

-      Еди, преминал си на първо име с клиенти? А може би... тя е нещо повече? Трябва да внимаваш, приятелче, зна­еш какво се случи.

-      Затваряй си гнусната уста - сопна се Чейс. Старкман подсмъркна и тъкмо се канеше да каже нещо, когато радио­станцията му пропука.

-      Екипът за влизане до Водача на орлите - произнесе мъжът от другия край. - В храма сме, локализирахме открад­натия артефакт. Намира се в по-малка зала зад статуята. Джейсън, мястото е невероятно!

-      Сигурен съм - отвърна презрително Старкман. - Как­во друго открихте, Гюнтер?

-      Няма да повярваш, но тук има карта, истинска карта! Издълбана върху огромен лист орейхалк на една от стените. Показва местоположението на Атлантида!

Старкман омекна.

-      Доколко може да се твърди, че е истинска?

-      Континентите са с малко изопачена форма, но са раз­познаваеми. Има и друго, Джейсън. Картата... показва отли­чителните белези на места, свързани с Атлантида. Можем да ги използваме, за да разберем точното местоположение! - Гласът на мъжа прозвуча още по-въодушевено: - Север­ното устие на Амазонка е маркирано на географска ширина седем юг, точно както се казва в артефакта, откраднат от Юри, а нос Добра надежда е на... има шест точки и едно обърнато “V”. Знаем от нашите архиви, че този символ за пръв път се появява след осем отделни единици, така че това трябва да означава девет. Девет плюс шест се равнява на ге­ографска ширина петнадесет.