Братството
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-128-3
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Братството». Краткое содержание книги:
Рим е под властта на коварния род на Борджиите. Някога могъщ, сега градът е в разруха, потънал в кръв, политически интриги и религиозни вражди. Чезаре Борджия, по-подъл и опасен от баща си — Папата, няма да се спре пред нищо, за да покори цяла Италия…
Само един човек може да освободи хората от неговата тирания — Ецио Аудиторе. Но в тази битка той няма да е сам. Зад него ще застане Братството на асасините.
Вторият роман на Оливър Боудън по култовата серия компютърни игри Assassin’s Creed ни отвежда на епично пътешествие из мистериозния свят на най-смелите бойци — безпощадните асасини.
Assassin’s Creed: Brotherhood е един от най-значимите и дългоочаквани проекти за 2010 г. и е носител на наградата „Най-добра екшън игра“.
После Ецио се обърна към сестра си:
— Клаудия, ние отдаваме живота си в закрила на свободата на човечеството. Марио Аудиторе и нашият баща Джовани, негов брат, някога са се изправили пред същия огън като този и са приели същия дълг. Сега аз ти предлагам да се присъединиш към нас.
Той протегна ръка и тя я пое. Макиавели извади от огъня познатите клещи за дамгосване, завършващи с два малки полукръга като буквата „с“, които се допираха с помощта на лост върху дръжката.
— Всичко е позволено. Няма истина — произнесе тържествено той.
Другите — Бартоломео, Лисицата и Ецио повториха думите.
Повтаряйки действията на Антонио де Маджанис при посвещаването на Ецио, Макиавели поднесе бавно железните клещи към безименния пръст на Клаудия и затвори скобите, запечатвайки завинаги клеймото на пръстена върху него.
Клаудия потрепери, но не извика. Макиавели отдръпна желязото и го остави настрани.
— Добре дошла в нашия орден, където всички сме братя — поздрави я той.
— И сестри? — вметна тя, втривайки в жигосания си пръст облекчаващ болката мехлем от малката стъкленица, която Бартоломео й подаде.
— Ако желаеш — усмихна се Макиавели.
Той се обърна към Ецио и всички впериха погледи в него:
— По много въпроси не сме единодушни…
— Николо — прекъсна го Ецио, но Макиавели вдигна ръка.
— Но след случилото се в гробницата под Сикстинската капела и дори преди това — продължи той — ти отново и отново доказа, че си неоценим за нашия орден. Ти ни поведе срещу тамплиерите, развял гордо и високо флага ни, и с постоянство възроди Братството след краха в Монтериджони. — Той се озърна. — Дойде моментът, приятели мои, да посочим официално Ецио за наш предводител — позиция, която вече единодушно сме му поверили. Представям ви Ецио Аудиторе де Фиренце, велик водач на нашия орден. — Макиавели се обърна към Ецио: — Приятелю, оттук нататък ще те наричаме Ментор, пазител на нашето Братство и на нашите тайни.
Сърцето на Ецио заби развълнувано, макар част от него все още да копнееше да се освободи от този живот, изискващ всичките му съзнателни часове и предоставящ съвсем малко дори за сън. Той обаче пристъпи напред и сурово повтори думите, залегнали в сърцевината на Кредото:
— Законът и моралът ограничават действията на събратята ни, но преследвайки свещените си цели, ние трябва винаги да помним: всичко е позволено, няма истина, всичко е позволено.
Приятелите му повториха думите.
— А сега е време — каза Макиавели — нашият най-нов член да предприеме скока на живот и смърт.
Тръгнаха към църквата „Санта Мария“ и се изкачиха върху камбанарията й. Съпроводена от Бартоломео и Лисицата, Клаудия се хвърли в бездната точно когато златното кълбо на слънцето се появи на източния хоризонт, огрявайки развятата й сребриста рокля, която също засия като чисто злато. Ецио видя как се приземи невредима и се отдалечи с Бартоломео и Лисицата към близката колонада. С Макиавели останаха сами. Макиавели понечи да скочи, но Ецио го спря.
— Защо си промени мнението така внезапно, Николо?
Макиавели се усмихна.
— Не съм го променил. Винаги съм те подкрепял. Винаги съм бил предан на каузата. Единствената ми вина е, че мисля нетрадиционно. Това пося семената на съмнението у теб и у Джилберто. Но вече надмогнахме подозренията. Никога не съм се стремил към водачество. Аз съм… по-скоро съзерцателен. А сега да скочим заедно като приятели и съратници в служба на Кредото.
Макиавели протегна ръка и усмихнат, Ецио я стисна здраво. Двамата полетяха заедно от покрива на камбанарията.
Още щом се приземиха и се присъединиха към сподвижниците си, към тях се втурна пратеник на кон и задъхано извика:
— Маестро Макиавели, Чезаре се е върнал в Рим сам след последния си набег в Романя. Язди към Кастел Сант’Анджело.
— Благодаря, Алберто — отвърна Макиавели, а куриерът обърна коня си и препусна обратно.
— Е? — попита го Ецио.
Макиавели разпери ръце.
— Ти решаваш, не аз.
— Николо, трябва и занапред да ми казваш какво мислиш. Сега търся съвет от най-доверения си съмишленик.
Макиавели се усмихна.
— Вече знаеш мнението ми по този въпрос. То не се е променило. Трябва да изтрием Борджия от лицето на земята. Върви и ги убий, менторе. Довърши започнатото.