Братството

Чезаре извади нова-новеничка скиавона41 с обли предпазители за ръката и пристъпи към Ецио. В същия миг обаче лицето му посивя, той се хвана за корема и коленете му се подгънаха. „Очевидно противоотровата не е била достатъчно силна“, помисли си Ецио с въздишка на облекчение.

— Стражи! — изломоти Чезаре, борейки се да остане на крака.

Войниците бяха десетима, петима въоръжени с мускети.

Ецио хукна към близката колона, привеждайки се и скачайки заради куршумите, които се забиваха по плочника и по стените. Измъкна отровните стрелички от колана, изскочи от прикритието си, приближи към войниците с мускетите и започна да хвърля стрелите една по една. Хората на Чезаре не очакваха ответен удар и се спогледаха стъписано. Всички стрели на Ецио улучиха смъртоносно целите си. За секунди трима стражи паднаха повалени от отровата в остриетата.

Възвърнал си самообладанието, единият от войниците на Чезаре метна мускета си като тояга, но Ецио се сниши и оръжието описа дъга над главата му. Той хвърли бързо останалите две стрелички и порази всички войници с мускети. Не му остана време да си прибере смъртоносните остриета, както го беше посъветвал Леонардо.

Петимата им другари се съвзеха от първоначалния шок — понеже очакваха войниците с пушките да обезвредят светкавично асасина — и нападнаха Ецио с тежките си извити мечове. С почти танцова стъпка той отбягна тромавите им удари — твърде тежките мечове бяха мудни и неповратливи — и извади отровното острие и камата си. Не биваше да губи време, защото Чезаре можеше да се съвземе. С техника, по-пестелива и по-ефективна от обичайното, той парираше мечовете на противниците с камата и ги довършваше с отровното острие. Първите двама паднаха като покосени, а останалите трима решиха да атакуват едновременно. Ецио отстъпи пет бързи крачки назад, насочи камата напред и нагоре и се спусна към най-близкия противник. На една ръка разстояние се плъзна ничком на колене под оръжието на смаяния страж. Отровното острие облиза бедрото на мъжа, а Ецио се гмурна към останалите двама, насочил камата си към сухожилията на прасците им. Те се строполиха с писъци, когато острието му срещна целта си.

Чезаре наблюдаваше сцената, онемял от удивление, и когато Ецио се спусна към последните трима войници, той реши да не дочака изхода на схватката. Събра сили, обърна се и побягна.

Заобиколен от стражите и в невъзможност да го догони, Ецио го зърна как изчезва.

Все пак Ябълката беше у него и той помнеше способностите й — би ли могъл да забрави? — добре, за да я използва, щом сражението приключи, да го преведе през Ватикана по различен маршрут, понеже Чезаре несъмнено се бе погрижил да разположи копоите си по Пасето ди Борджо.

По повърхността на Ябълката в кожената торба засия път през високи, покрити с фрески зали и кабинети, към Сикстинската капела и оттам по виещ се на юг коридор, който водеше в катедралата „Свети Петър“. Такава сила излъчваше райската частица, че свещениците и монасите във Ватикана извръщаха лица и отбягваха Ецио, а папските стражи не помръдваха от местата си.