Братството
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-128-3
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Братството». Краткое содержание книги:
Рим е под властта на коварния род на Борджиите. Някога могъщ, сега градът е в разруха, потънал в кръв, политически интриги и религиозни вражди. Чезаре Борджия, по-подъл и опасен от баща си — Папата, няма да се спре пред нищо, за да покори цяла Италия…
Само един човек може да освободи хората от неговата тирания — Ецио Аудиторе. Но в тази битка той няма да е сам. Зад него ще застане Братството на асасините.
Вторият роман на Оливър Боудън по култовата серия компютърни игри Assassin’s Creed ни отвежда на епично пътешествие из мистериозния свят на най-смелите бойци — безпощадните асасини.
Assassin’s Creed: Brotherhood е един от най-значимите и дългоочаквани проекти за 2010 г. и е носител на наградата „Най-добра екшън игра“.
Придърпа папата и натика ябълката в устата му, преди той да успее да я затвори. Притисна челюстта му и Родриго се замята и загъргори, неспособен да си поеме дъх. Падна, гърчейки се на пода, а двете му деца студено наблюдаваха предсмъртната му агония.
Без да губи време, Чезаре коленичи и претършува дрехата на баща си. Не откри нищо. Изправи се и се спусна към сестра си, която отстъпи назад.
— Трябва… трябва да потърсиш помощ. Отровата е в теб — извика тя.
— Не е достатъчно — изрева дрезгаво той. — Не съм глупак! Взех доза противоотрова, преди да дойда. Знам каква коварна жаба беше татко и как би реагирал, ако сметне, че изземам властта му. Каза, че райската частица е у него!
— Той… той… истина е!
Чезаре я зашлеви.
— Защо не съм известен?
— Беше далеч. Той… нареди да я преместим. Опасяваше се, че асасините…
Чезаре я удари отново.
— Заговорничила си с него!
— Не! Не! Мислех, че е изпратил пратеници да ти съобщят.
— Лъжкиня!
— Казвам ти истината. Наистина смятах, че знаеш или че поне са те уведомили за стореното.
Той я зашлеви пак, този път по-силно. Тя се олюля и падна.
— Чезаре — задъхано промълви с уплашени очи. — Да не си полудял? Аз съм Лукреция. Твоята сестра. Твоята приятелка. И любовница. Твоята кралица.
Тя се изправи и вдигна плахо длани към лицето му, понечи да го погали. Чезаре обаче я стисна за гърлото и я раздруса като териер, уловил пор.
— Проклета кучка! — Долепи яростно лицето си към нейното. — Казвай веднага къде е!
В гласа й прозвуча неверие, когато отговори, борейки се за глътка въздух:
— Ти… ти не си ме обичал?
Чезаре я пусна и пак я удари. Юмрукът му я улучи близо до окото.
— Къде е Ябълката? ЯБЪЛКАТА! — изкрещя той. — Казвай!
Тя се изплю в лицето му. Той я улови за ръката и я събори на пода, като я риташе и повтаряше въпроса си. Ецио се напрегна, насилвайки се да не се меси — все пак трябваше да узнае отговора — макар гледката да го отвращаваше.
— Добре. Добре — заекна тя най-сетне.
Той я вдигна на крака. Тя доближи устни до ухото му и прошепна нещо. Ецио кипна от гняв.
Доволен, Чезаре я отблъсна.
— Умно решение, сестричке.
Тя се опита да го прегърне, но той я бутна погнусено и излезе от стаята.
В същия миг Ецио влетя през прозореца и се приземи до Лукреция, която се бе свила безпомощно до стената. Той коленичи бързо до бездиханното тяло на Родриго и провери за пулс.
Нямаше.
— Requiescat in Pace — прошепна асасинът, стана и се изправи срещу Лукреция.
Тя му се усмихна горчиво и в очите й проблеснаха бледи искрици.
— Бил си тук? През цялото време?
Ецио кимна.
— Добре — каза тя. — Знам къде отиде кучият син.
— Кажи ми.
— С удоволствие. Катедралата „Свети Петър“. Беседката в двора.
— Благодаря, мадона.
— Ецио?
— Да?
— Внимавай!
44
Ецио профуча по Пасето ди Борго, която свързваше Кастел Сант’Анджело с Ватикана. Прииска му се да беше довел неколцина от хората си или да разполагаше с време да си намери кон, но неотложността на мисията го окриляваше и стражите, които се изпречваха на пътя му, се разбягваха, втрещени от главоломната му бързина.
Щом стигна Ватикана, Ецио тръгна към беседката в двора, където Лукреция твърдеше, че е Ябълката. След смъртта на Родриго съществуваше реален шанс да изберат нов папа, неподвластен на влиянието на Борджия, понеже на Съвета на кардиналите — с изключение на подкупените му членове — вече му бе дошло до гуша да прекланя глава пред чуждестранната фамилия.
Ецио обаче трябваше непременно да спре Чезаре, преди той да вземе Ябълката и да се възползва от могъществото й, колкото и смътно да го разбира. Беше назрял моментът да си върне изгубеното и да нанесе съкрушителен удар върху врага. Сега или никога.
Дворът беше безлюден. Ецио забеляза, че по средата вместо фонтан се издигаше скулптура от пясъчник на борова шишарка в каменна чаша върху колона, висока около десетина стъпки. Огледа огрения от слънцето двор. Беше пуст, с прашен бял плочник, толкова ярък, че заслепяваше очите му. Нямаше дори колонада, а по стените на околните сгради не се виждаха никакви орнаменти, макар да различи редици от тесни прозорци, разположени нависоко, а долу — по една затворена врата от всяка страна. Необичайно аскетично място.