Братството
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-128-3
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Братството». Краткое содержание книги:
Рим е под властта на коварния род на Борджиите. Някога могъщ, сега градът е в разруха, потънал в кръв, политически интриги и религиозни вражди. Чезаре Борджия, по-подъл и опасен от баща си — Папата, няма да се спре пред нищо, за да покори цяла Италия…
Само един човек може да освободи хората от неговата тирания — Ецио Аудиторе. Но в тази битка той няма да е сам. Зад него ще застане Братството на асасините.
Вторият роман на Оливър Боудън по култовата серия компютърни игри Assassin’s Creed ни отвежда на епично пътешествие из мистериозния свят на най-смелите бойци — безпощадните асасини.
Assassin’s Creed: Brotherhood е един от най-значимите и дългоочаквани проекти за 2010 г. и е носител на наградата „Най-добра екшън игра“.
В центъра на покрива се откриваше голяма квадратна пролука. Ецио презареди пистолета си и пристъпи бавно към нея. Както очакваше, оттам се откриваше гледка към двор без никакви орнаменти и растения, маси или столове, макар да видя две-три каменни пейки около сух фонтан.
Когато надзърна над ръба на покрива, чу гръм и един куршум изжужа край лявото му ухо, принуждавайки го да се отдръпне. Не знаеше колко пистолети носи Дьо Валоа. Ако имаше само един, му трябваха десет секунди да го презареди. Ецио съжали за арбалета, но нямаше какво да направи. Пъхнати в колана му, се гушеха петте отровни стрелички. Но за да ги използва, трябваше да е съвсем близо до целта, а и не искаше да рискува живота на Пантасилея.
— Не се приближавай! — изкрещя Дьо Валоа отдолу. — Иначе ще я убия!
Ецио се прокрадна към ръба и надникна към двора, но стрехата ограничаваше полезрението му. Не виждаше никого долу, но долавяше паниката в гласа на Дьо Валоа.
— Кой си ти? — извика генералът. — Кой те изпраща? Родриго? Предай му, че Чезаре измисли всичко.
— Най-добре ми разкажи от игла до конец какво знаеш, ако искаш да се върнеш невредим в Бургундия.
— И тогава ще ме пуснеш?
— Ще видим. И косъм не бива да пада от главата на жената. Застани така, че да те виждам — нареди му Ецио.
Под него Дьо Валоа се подаде изпод колонадата, обграждаща двора, и приближи до сухия фонтан. Ръцете на Пантасилея бяха завързани зад гърба и той я държеше за каишка, вързана за въже, омотано около шията й. Ецио забеляза, че е плакала, но сега беше притихнала и стоеше с високо вдигната глава. Изгледа Дьо Валоа тъй смразяващо, че ако очите й бяха оръжие, щяха да засенчат всички онези от Кодекса, взети заедно.
Ецио се запита колцина ли се крият долу при тях, макар страхливият глас на генерала да подсказваше, че е притиснат до ъгъла и не вижда изход.
— Чезаре подкупва кардиналите, за да не подкрепят папата и да ги привлече на своя страна. Успееше ли да подчини цялата страна, аз щях да тръгна с войската си към столицата, да завладея Ватикана и да смажа всички, които се противопоставят на волята му.
Дьо Валоа размаха диво пистолета си и когато се обърна, Ецио забеляза, че има още два, затъкнати в колана му!
— Не беше моя идея — продължи херцогът. — Такива кроежи са под нивото ми.
В гласа му прозвуча отглас от предишната суета. Ецио се запита дали не му предоставя твърде много свобода на действие. Пристъпи напред и скочи в двора, приземявайки се снишен като пантера.
— Не приближавай! — изкрещя Дьо Валоа. — Или…
— Докоснеш ли я, стрелците ми по покрива ще те надупчат на решето като свети Себастиан — просъска Ецио. — И какво ти предложиха насреща, благородническо нищожество?
— Понеже съм потомък на рода Валоа, Чезаре ми обеща да упражня рожденото си право и да се възкача на трона на Италия.
Ецио едва сдържа напушилия го смях. Бартоломео не преувеличаваше — тъкмо обратното — когато нарече този самохвалко малоумник. Но Пантасилея беше в ръцете му и той все още беше опасен.
— Добре. Сега пусни жената.
— Първо ме изведи оттук. Тогава ще я пусна.
— Не.
— Приближен съм на крал Луи. Поискай каквото желаеш от Франция, и то ще бъде твое. Имение може би? Титла?
— Вече си имам. Тук. И ти никога няма да ги управляваш.
— Борджиите се опитаха да нарушат естествения ход на нещата — изхленчи Дьо Валоа, променяйки тактиката. — Аз ще го възвърна. Начело трябва да застане синята кръв, а не престъпната, омерзена кръв, която тече в техните вени. — Той замълча. — Знам, че ти не си варварин като тях.
— Нито ти, нито Чезаре, нито папата, нито друг, който не отстоява мира и справедливостта, не ще управлява Италия, докато в тялото ми има и капчица живот — отвърна Ецио и се придвижи бавно напред.