Братството
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-128-3
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Братството». Краткое содержание книги:
Рим е под властта на коварния род на Борджиите. Някога могъщ, сега градът е в разруха, потънал в кръв, политически интриги и религиозни вражди. Чезаре Борджия, по-подъл и опасен от баща си — Папата, няма да се спре пред нищо, за да покори цяла Италия…
Само един човек може да освободи хората от неговата тирания — Ецио Аудиторе. Но в тази битка той няма да е сам. Зад него ще застане Братството на асасините.
Вторият роман на Оливър Боудън по култовата серия компютърни игри Assassin’s Creed ни отвежда на епично пътешествие из мистериозния свят на най-смелите бойци — безпощадните асасини.
Assassin’s Creed: Brotherhood е един от най-значимите и дългоочаквани проекти за 2010 г. и е носител на наградата „Най-добра екшън игра“.
— Хмм! Някой ден хората няма да се надлъгват. И тогава ще видим на какво всъщност е способно човечеството.
— Чувал съм го отнякъде.
— И още как! Написал го е баща ти.
— Шшт!
Наближаваха френския лагер и Ецио различи няколко фигури да крачат пред тях — френски патрул обхождаше околностите на укреплението.
— Какво ще правим? — прошепна Бартоломео.
— Ще ги убия, не са много, но трябва да действаме безшумно.
— Остана ли отрова в малката ти джунджурийка?
— Тези са бдителни и са далеч един от друг. Поваля ли един и ме забележат, някой ще вдигне тревога.
— Защо да ги убиваме? Нали сме във френски униформи. Така де… вие сте.
— Ще ни разпитват. Ако влезем, водейки те окован във вериги…
— Вериги?!
— Тихо! Влезем ли, Дьо Валоа ще е толкова доволен, че няма да се сети да попита откъде сме изникнали. Поне се надявам да е така.
— Този малоумник? Не бой се! Но как ще се отървем от тези? Не можем да ги застреляме. Пушките са като фанфари.
— Ще ги застрелям с това. — Едио извади малкия, бързо зареждащ се арбалет на Леонардо. — Преброих ги. Петима са, а аз имам шест стрели. Още е тъмно и няма как да се прицеля оттук, та ще приближа малко. Ти ме чакай тук с останалите.
Ецио се прокрадна напред, докато застана на двайсетина крачки от първия френски страж. Издърпа назад тетивата, постави стрела в улея, опря арбалета към рамото си, прицели се бързо в гърдите на мъжа и стреля. Чу се приглушено изщракване, тетивата бръмна тихо и войникът падна като марионетка с прерязани конци. Ецио вече се прокрадваше през трънаците към следващата си жертва. Арбалетът изжужа и стреличката се заби в гърлото на стража, който издаде гъргорещ звук и коленете му се подкосиха. Ецио използва всичките шест стрели, понеже не улучи последната си жертва с първия изстрел. Изгуби за миг самообладание, но зареди отново арбалета и стреля, преди войникът да успее да реагира на странния приглушен звук.
Арбалетът остана без амуниции, но въпреки това Ецио поблагодари мислено на Леонардо. Знаеше, че оръжието ще му послужи и друг път. Прикри криво-ляво телата на убитите войници, надявайки се да не ги забележи никой. Припомни си съвета на Леонардо и събра използваните стрелички. Прибра арбалета и се върна при Бартоломео.
— Приключи ли? — попита го той.
— Да.
— Сега е ред на Валоа — заключи Бартоломео. — Ще го накарам да пищи като заклана свиня.
Небето просветляваше и зората, увита в ръждива мантия, пристъпваше по росата из далечните източни възвишения.
— Да вървим! — каза Бартоломео.
— Добре! — отвърна Ецио и окова ръцете му, преди да успее да възрази. — Не се безпокой, с фалшиви пружини са. Просто свиваш ръка в юмрук и те падат. Но, за бога, изчакай да дам знак. И между другото, „стражът“ отляво ще стои близо до теб. Бианка е скрита под мантията му. Само се протягаш и… — Гласът на Ецио прозвуча предупредително: — Но единствено при мой сигнал.
— Да, господине! — усмихна се приятелят му.
Начело на отряда си, с Бартоломео на две крачки зад него със специален ескорт от четирима Ецио пое смело към главната порта на френската щабквартира. Лъчите на изгряващото слънце сияеха по ризниците и броните им.
— Спрете! — заповяда им сержантът на стражата пред главната порта, заобиколен от дузина тежковъоръжени войници. Беше забелязал френските униформи и нареди: — Представете се!
— Аз съм лейтенант Гилмо. Водим генерал Д’Алвиано при негово превъзходителство херцог Дьо Валоа. Генерал Д’Алвиано е обезоръжен и се предава на милостта на мосю дука — отговори Ецио на отличен френски, при което Бартоломео вдигна удивено вежди.
— Е, лейтенант Гилмо, херцогът ще се зарадва, че генерал Д’Алвиано се е вразумил — каза капитанът на стражата, поел нещата в свои ръце. — Но долавям нещо в акцента ви, което не мога да определя. Кажете ми от коя част на Франция произхождате?
Ецио пое дълбоко дъх.
— Монреал — отвърна твърдо той.
— Отворете портите! — нареди капитанът на стражата на лейтенанта си.
— Отворете портите! — изкрещя лейтенантът.
След секунди Ецио поведе хората си към сърцето на френската щабквартира. Изостана малко, за да се изравни с „пленника си“ Бартоломео и с ескорта му.
— Ще ги избия до крак — промърмори Бартоломео — и ще изям бъбреците им за закуска. Между другото, не знаех, че говориш френски.