Триумфът на кралицата [bg]

Внимателно я хванах за рамото, за да я обърна с лице към мен.

— В живота ми имаше момент, когато мислех, че никога няма да прекося канала, когато смятах, че ще остана във Валения и ще се преструвам, че съм Картие Еваристе, че съм повелител на познанието и няма никакви хора, никакъв дом Морган, няма майка и сестра, погребани в една ливада на север. — Направих пауза, защото в този миг се мразех. Омразно ми бе да призная, че се бях опитал да живея живота си както искам. — Но не го сторих. Ти не го стори. Събрахме малкото сили, които имахме, и прекосихме канала и взехме обратно тази земя. Борихме се и проляхме кръвта си. Да, бях невеж, а също и наивен. Не осъзнавах колко мрачно и покварено е положението, до днес, когато открих онези момичета. И ако двамата с теб отстъпим сега, ако решим, че ще се оттеглим от тази битка, тогава още момичета ще бъдат изтръгнати от семействата си и оковани, и още момчета ще бъдат отгледани да бъдат жестоки.

Тя най-сетне ме погледна в очите.

— Ние с теб трябва да продължим да вървим напред — прошепнах. — Трябва да продължим да изкореняваме мрака и покварата и да ги заместим с доброта и светлина. Ще отнеме време. Ще са нужни целите ни сърца и целият ни живот, Изолда. Но не искаме да сме мъртви. Не искаме да сме различни хора, въпреки онова, което светците или боговете са ни предопределили.

Тя затвори очи и можех само да се питам, дали дълбоко вътре в себе си ме проклинаше, или беше съгласна с мен. Но когато ме погледна отново, в погледа ѝ имаше различна светлина, сякаш думите ми я бяха обновили.

Аз се върнах пръв в топлината на замъка, оставяйки Изолда да отправи молитвите си към звездите. И знаех какво ми предстои: още една безсънна нощ. Още една нощ, в която да проучвам регистрите на Ланън, отчаяно търсейки поредното покварено място, което би привлякло Деклан.

Минаха два дни, изпълнени е безплодни търсения и гонитби.

Бяхме проследили придвижването на каруците и лечителите, все още опитвайки се да открием Фехин. Но всеки път, по който поемехме, свършваше и ни оставяше без нови отговори или насочващи следи.

И всеки изминал ден беше още един ден, в който Деклан да събере силите си.

Изолда нямаше избор, освен да започне да арестува хора. Всеки, който носеше знака с полумесеца, бе доведен в кулата на замъка, за да бъде разпитан и задържан, докато успеем да открием Деклан.

Провеждах такъв разпит, седнал в подземията с един от съдържателите на кръчми, който упорито отказваше да отговори на който и да е от въпросите ми, когато се появи Люк.

— Бързо, Морган. Трябваш ни в съвета.

Подадох хартията и перодръжката си на един от хората на Бърк, за да поднови разпита, и последвах Люк нагоре по витите стълби. Забелязах, че Люк се движи бързо както никога досега, а косата му сгърчи във всички посоки, сякаш с всичка сила бе прокарвал пръсти през нея.