Перфектно отмъщение [bg]

— Градът ми харесва — казва тя и предлага малка усмивка.

— Е, за мен е чест, че се съгласихте да ме почетете — казвам и се покланям леко. — Мисля, че ще ви хареса. Къщата ми край езерото бе напълно преустроена. Ще си помислите, че сте отседнали в „Четири сезона“11.

— Докато не изляза навън и не помириша разхвърлената от някой фермер оборски тор — казва тя. — О, не ми обръщайте внимание. Извинете. Аз съм почти толкова развълнувана за това назначение във Върховния съд, колкото и Дийн.

— Още сме твърде далеч от това — казва Вилей. — Но дори самата възможност бе достатъчна да я накара да дойде.

— Доколкото разбрах, вие също сте юристка, нали? — питам.

— По банкрутите. В „Латъм и Уоткинс“.

— Отлично. Е, запознайте се с Бърт и да вървим.

Когато слизаме от междущатската и поемаме по „Трууей“ Вилей казва:

— Мислех си, че отиваме в Скениателис.

— Строят нещо по отбивката — отвръщам, — а е и по-бързо да се спуснем по „Трууей“ и да излезем при Уийдспорт.

— Мисля, че този път е доста по-дълъг — казва Вилей, но свива рамене, млъква и се заглежда през прозорчето.

Пътуването е доста приятно. Рангъл и Вилей не се опитват да скрият факта, че се познават и между тях няма напрежение. Ако бяха съзаклятници, то поведението им би било блестящо. За кратко съм обзет от силно чувство за несигурност, сякаш умът ми е бил пречупен в затвора, сякаш реалността ми е плод на въображението. Но си напомням, че макар и двамата да са виновни за съсипването ми, и двамата не са наясно каква е била ролята на другия.

Бърт от своя страна мълчи. Очите му са безизразни, лицето му е като къс тесто. Единственият знак за това колко много ненавижда Вилей са пръстите, които стискат волана с все сила.

От Уийдспорт продължаваме на юг. Когато изкачваме хълма на „Стейт стрийт“ в Обърн, виждам вишките на затвора. Стомахът ми се свива и чувам в ушите си шум като от водопад. Чак когато стигаме до мержелеещите се стени, жената на Рангъл пита:

— Какво е това?

— Затворът в Обърн — отвръща Вилей, преди аз да успея да го сторя. — Най-лошият от лошите. За серийни убийци. Изнасилвачи. Затворът е с най-висока степен на охрана.

— Той всъщност е забележителност — казвам. — Бърт, карай покрай стената.

Бърт минава по моста, под който Лестър изгуби живота си. Поглеждам надолу към изпускателя Оуаско, където водата блести като позлатена от слънцето. Завиваме надясно по път номер 5, отделен от стената от канала на изпускателя. Всички гледат дългата сива сграда на този цирей в центъра на града.

— Представете си само — казвам — намираме се само на седем мили от най-девствената, най-изключителната крайбрежна улица в щата.

— Градовете Хамптън са далеч от това — казва жената на Рангъл.

Обръщам се и виждам как Рангъл кима, доволно усмихнат на забележката на жена си.

— Разбира се — отвръщам.

Минаваме покрай електростанцията и завиваме отново към „Уошингтън стрийт“, която върви съвсем близо до западната стена на затвора.