![Жената от леса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/2/zhenata-ot-lesa-bg-download.jpg)
Жената от леса [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #16
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547330009
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жената от леса [bg]». Краткое содержание книги:
- Искаш ли ти да ѝ звъннеш?
- Не, мисля, че ти трябва да го направиш. Ако предложиш пълно съдействие, това може да ни бъде от полза, когато убедим онзи да дойде с момченцето. А и тя бездруго ще ми се обади, след като говори с теб.
Мокси сплете пръсти върху шкембето си. Костюмът, ризата и вратовръзката му бяха копринени и несъмнено скъпи, но при все това му стояха ужасно. Паркър го познаваше от години, но още не знаеше дали нарочно си избира неподходящи дрехи, или всяка дреха разваляше кройката си върху неговото тяло. Това, мислеше си той, беше една от големите загадки на живота.
- Тревожиш се за Маела Ломбарди - отбеляза адвокатът.
- Още повече след като Моли Боу ми разказа за случилото се в Кадилак, Индиана.
Паркър отново изпитваше познатото чувство, че е заобиколен от множество различни парчета, без да знае дали част от тях или всичките са свързани помежду си, или изобщо нямат никаква връзка. Предизвикателството беше да не се изкуши да съзре закономерност там, където такава липсваше, защото това би го отдалечило от истината.
Беше се научил да разследва всяко парченце само по себе си, без да изпуска от поглед възможните начини за сглобяването им в обща картина. Задачата се усложняваше допълнително от факта, че всяко парченце подлежеше на множество различни интерпретации. Всяко нещо беше едновременно знак и означено. Практическата криминология приличаше на семиологията. Ако живее достатъчно дълго и много му доскучае, помисли си Паркър, можеше да напише учебник по въпроса.
- Искаш ли да отидеш там? - попита Мокси.
- Къде, в Индиана ли?
- Да.
- Ти бил ли си някога в Индиана?
- Не. И май не познавам никого, който е бил. Ти ще си първият.
- Не съм казал, че ще отида.
- Аз не те попитах дали ще отидеш, а дали искаш. Това са два различни въпроса.
- Не съм забелязал кога сте се произнесли, Ваша чест.
- Стари навици.
Паркър наистина нямаше желание да пътува до Индиана, но Лейла Патън не отговаряше на обажданията, а той се притесняваше, че може да избяга. Ако всичко беше наред, пътуването щеше да му отнеме една-две нощи извън дома. Имаше директни полети от Бостън до Синсинати, най-близкото летище до Кадилак, което щеше да му спести прекачването. И все пак това беше Индиана. Не че имаше нещо против щата, просто не му се ходеше там.
- Май гориш от нетърпение да се отървеш от мен - отбеляза той.
Ни най малко. Но ако изчезването на Ломбарди е свързано със смъртта на този Доби и изчезването на Бакмейър, значи някой е готов да докопа детето на всяка цена.
- В такъв случай мъжът, който ти се е обадил, си има по-съществени проблеми от нас и полицията.
- Възможно е вече да го е разбрал и затова да търси помощ.
- Още една причина да се срещнете колкото може по-скоро.
- Ще направя всичко възможно. Междувременно се прибери да си починеш. Изглеждаш уморен. Не обичам да те гледам такъв. Причиняваш ми душевен смут. Ще ти предам какво е казала Кориво.
Паркър вече беше на вратата, когато Мокси извика, като някаква охранена версия на Коломбо:
- Нещо ново от Боби Оушън и малоумния му син?
- Не.
- Добре. - Мокси се върна отново към книжата си. - Този шибан хлапак е голяма беля.
70
Уличните лампи осветяваха напуканата боя на пикапа, който Били Оушън беше принуден да шофира по силата на обстоятелствата. Всеки път, когато седнеше зад волана на тази употребявана таратайка, се сещаше за покойния си шевролет. И понеже се налагаше да я кара, за да работи и да оправдава заплатата, която баща му плащаше, мисълта за изгубеното съкровище го следваше неотлъчно.
Имотите на Боби Оушън бяха пръснати из Портланд, Южен Портланд, Уестбрук, Горам и Обърн. Основната задача на сина му беше да управлява тези имоти, което той правеше с възможно най-малко старание. Пропускаше поне едно от всеки три позвънявания на служебния телефон, защото човек не можеше да слуша до безкрай оплаквания от влага, шум, тръби, миризми, боклук, плъхове и хлебарки, без да му се прииска да счупи нечия глава. Вечно имаше проблеми, които трябваше да се решават - или да не се решават, според случая.
Небрежното отношение на Били към задълженията му можеше да има по-сериозни последици, ако баща му знаеше за него, най-малкото защото Боби Оушън не желаеше да си има неприятности с градската инспекция. Но тъй като компанията, управляваща имотите, не носеше фамилното име, а повечето наематели бяха бедни или имигранти с минимални познания по английски (фамилията Стоунхърст с удоволствие цакаше пришълците заради дързостта им да се домъкнат в Съединените щати), или умствено изостанали, Били можеше спокойно да ги тъпче, без да се тревожи, че някой ще се оплаче пред по-висша инстанция. Наемателите имаха връзка само с неговата компания, а ако се изключи секретарката, Били представляваше цялата компания.