![Жената от леса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/2/zhenata-ot-lesa-bg-download.jpg)
Жената от леса [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #16
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547330009
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жената от леса [bg]». Краткое содержание книги:
Само в две от залите на Колониалния клуб беше разрешено да се използват телефони, при това дискретно и максимално тихо. В една от тях сега Главният Бакер започна конферентен разговор, за да осведоми двама от най-близките си партньори за срещата си с Куейл.
- Можем ли да бъдем сигурни, че няма да посегне на Паркър? -попита ясен женски глас.
- Бях възможно най-ясен по въпроса.
- Което не гарантира, че ще се съобрази.
- Лошото е, че пътищата им вече са се пресекли. Конфронтацията може да се окаже неизбежна.
- Тогава да се надяваме, че Куейл ще намери каквото търси и ще си тръгне, преди това да се случи.
- Струва ми се, че си причиняваме значителни неудобства и разходи, за да улесним Куейл - отбеляза другият Бакер, - а в замяна ще получим само влошаване на положението.
- Уведомих го за цената на нашата помощ - отвърна Главният Бакер.
- А тя е...? - попита жената, която явно не знаеше нищо по въпроса.
- Ангажирали сме услугите на послушната му убийца.
Море наблюдаваше от колата си лимузината, която спря на Къмънуелт Авеню. Шофьорът зачака до една от задните врати. След малко от клуба излезе Главният Бакер, преметнал палтото си през ръка, и бавно слезе по стъпалата.
- Какво да правя с него? - попита тя.
- Нищо - отвърна Куейл от задната седалка. - Засега. И ще изпълним молбата му за съдействие, освен ако ти нямаш възражения?
- Нямам, но виждам, че си притеснен. Да не би да е изгубил вяра?
Мисля, че е уплашен.
- От какво?
- От това, което предстои.
Морс леко извърна глава, за да види отражението му в огледалото.
- Когато умреш, и аз ще умра - каза тя. - Не искам да оставам тук сама.
- Трогнат съм - отвърна Куейл, без да я погледне.
- Не бъди жесток. Не и с мен.
Куейл си помисли, че в някой друг живот може би дори би я обикнал.
69
Паркър седеше в кантората на Мокси Кастин. Адвокатът беше записал всички разговори с мъжа, който твърдеше, че е погребал неизвестната жена, и заедно ги прослушаха два пъти.
- Местен е, вероятно от Пискатакуа - каза Паркър, потвърждавайки впечатленията на Кастин. - Но това го разбрахме още от местоположението на гроба.
- Изглежда, детето е при него или поне знае къде е.
- При него е. Иначе нямаше да се обади.
- Което означава, че е притеснен. Мислиш ли, че може да го нарани?
- Ако казва истината, значи е изпълнил последната молба на майката да се погрижи за сина ѝ. Защо му е да го наранява сега? Ако е искал да го направи, нямаше да си прави труда да се обажда. Всъщност не знам защо въобще е решил да ти се обади.
- Не е тайна, че разследваш случая, даже те даваха по телевизията - напомни му Кастин. - Преди си работил за мен, така че не е трудно да се предположи, че аз съм замесен или посреднича по някакъв начин. Предполагам, че иска да сключи сделка, което би било по-лесно, ако сам направи първата стъпка, отколкото ако чака ченгетата - или ти - да почукате на вратата.
- Дали е женен?
- Май да. Каза „ние“, така че има или е имал някаква връзка.
- Трудно е да се откажеш от дете, което си отгледал от пеленаче.
- Може би се надява да не се стига дотам.
- Какви са шансовете?
- Малки.
- Дори ако им помогнеш?
- Дори и тогава.
- Няма да му хареса да го чуе. Ако пак се обади, разбира се.
- Затова няма да му го кажа - отвърна Кастин. - А той ще се обади, сигурен съм в това.
Слънцето вече залязваше, Паркър беше уморен. Беше оставил съобщение на Лейла Патън, но тя още не бе върнала обаждането му. Надяваше се да не е размислила. Нямаше желание да пътува чак до Индиана, за да я търси, още повече когато не знаеше дали има какво да му каже. От друга страна, беше изминавал и по-дълги разстояния при по-малки шансове за успех, а те му се бяха отплащали.
- Как ще се справим с полицията? - попита той.
- Трябва да се срещнем с него, а за целта е нужно доверие -отвърна Мокси. - Няма да го предам на ченгетата, докато не чуя неговата версия.
- Поне потвърди името, което ни даде връзката на Моли Боу.
- Карис - каза Мокси, като че пробваше как звучи. - Май не съм срещал друга жена с това име.
- А ти си срещал предостатъчно.
- Проблемът е, че за повечето съм се женил. Плащам издръжки колкото националния дълг.
- Трагедия. Трябва да се обадим на Кориво, за да ѝ кажем името.