Жената от леса [bg]

Съдейки по гласа и представите за телефоните и полицейската работа, мъжът не беше млад. Беше родом от Мейн, личеше си по акцента. А най-същественото беше, че този човек можеше да е отговорен за заравянето на неизвестната жена, което означаваше, че би знаел и какво е станало с детето.

- Ние не сме я убили - каза мъжът, когато се обади за трети път.

Мокси записа „НИЕ“ с големи букви в тефтера си до бележките, които си водеше със своя собствена стенография.

- Кои „ние“? - попита той.

Мъжът осъзна, че е допуснал грешка, но вече не можеше да върне думите назад. Мокси погледна часовника си. Бяха минали деветдесет секунди, оставаха още толкова.

- Няма значение.

- Добре.

- Когато я намерихме, беше започнала да ражда сама в гората, но много кървеше. Моята... един от нас знаеше нещичко за първата помощ, но не успяхме да я спасим.

- Как се казваше тя? - попита Мокси.

- Карис - отвърна мъжът след кратко мълчание. - Това беше първото ѝ име и засега друго няма да кажа.

- Ами детето?

- Детето беше живо. И още е. Помоли ни да го гледаме. Искаше да се погрижим за него.

- Защо не се обадихте в полицията или социалните служби?

- Тя ни накара да обещаем, точно преди да умре. Каза, че ако го направим, момченцето ще бъде в опасност от бащата.

„Момче“, отбеляза си Мокси, и реши да рискува.

- Откъде да знам, че ми казвате истината? Не искам да ви засегна, но в такива случаи получаваме какви ли не обаждания.

- Защо ще ви се обаждам, за да ви лъжа?

Мъжът звучеше искрено озадачен. При други обстоятелства Мокси би споделил колко много хора му се обаждат само за да го излъжат, обикновено за да избегнат решетките. Правото не беше