![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
— Изключи си публичното присъствие. Целта е да не привличаме внимание.
— Прекалено се тревожиш. — Заекът отхапа за последен път и хвърли остатъка от моркова на земята. Този път парчето изчезна веднага. — Добре, док. Вече съм само за твоите очи. Какво следва?
Ваз изръмжа и тръгна на юг. Всъщност поведението на Заека бе повече дразнещо, отколкото тревожно. Ако всичко минеше както трябва, американците нямаше да свържат операцията със Заека и с Индоевропейския съюз. А ако се разровеха сериозно, бързо щяха да установят ролята на Алфред. Хората на Кейко бяха разработили оценяваща програма — дърво на вероятностите, — която описваше какво може да се отрече при различни обстоятелства. Преди двадесет години Алфред щеше да се изсмее на подобна програма, но днес тайният му екип беше разработил собствено дърво. То се разпростираше към най-лошите възможности — като например разкриването на ТДВМ проекта.
Алфред излезе от закътаната полянка. Малките му ботчета щъкаха около него. До едно нарушаваха закона, тъй като не съдържаха чип за връзка с Държавна сигурност. Алфред обаче се представяше за филмов продуцент и тези устройства му осигуряваха собствена мрежа. В някои от ситуациите щяха да са много полезни.
Междувременно отгоре кръжеше малък стелтнат аеробот — прихващаше трафика и го препращаше в западна посока. Поотделно импулсите бяха недоловими, но с правилна синхронизация трябваше да бъдат уловени от антените на Кейко. Това беше тяхната собствена военна мрежа. Поне на теория. На практика Алфред беше изгубил връзка от три минути. Знаеше, че тази нощ Алис Гонг е на смяна, вероятно като аналитик. Беше започнал атаката срещу нея малко преди да изгуби връзка. Много скоро тя щеше да получи файл с безвреден текст за всички останали — освен за самата нея. „Дали вече е станало?“ Може би трябваше да провери чрез обществената мрежа.
— Давай, док, хайде, хайде. — Алфред беше чувал този подигравателен глас преди цели осемдесет години. — Проблем ли има?
— Няма проблеми. Агентите ти на място ли са?
— Всички без Гу и Ривера. В момента ги превеждам през безредиците. Но ако искаш да успеем, трябва да побързаш.
Почвата беше твърда и равна, но скоростта им беше ограничена, заради малките роботчета.
Тук все още имаше хора, но повечето отиваха към библиотеката. Той успя да зърне Ривера и Гу, както и две деца на велосипеди. Това пък какво общо имаше с хачекианците и скуучитата? Ако имаше достъп до мрежата си, щеше да постави този въпрос на анализаторите.
Странникът насочи Робърт извън пътеката, там, където едно време бяха административните бунгала. Робърт си осветяваше терена с виртуална светлина. Тя бе по-добра от реално фенерче, но не му позволяваше да наблюдава ставащото пред библиотеката.
— Там има истински светлини. Дори повече отпреди. Какво…
— Почитателите на Хачек са твърде ентусиазирани. Унищожиха част от камерите. Сега имат нужда от истинска светлина. — Странникът се засмя. — Не се тревожи. Никой няма да пострада, а тази диверсия ще ни е от полза.
Той забави темпо и Робърт за момент отклони поглед от земята. Успя да улови изображение от една камера високо в дърветата. В реалността студентите си крещяха, неколцина се бяха сборичкали. Но извън реалността се появяваха образи, в зависимост от групировката. Рицари и библиотекари се сражаваха с пухкави шарени същества, наподобяващи бозайници или… — А! Значи феновете на скуучитата се борят с хачекианците?
— Предимно. — Странникът сякаш се ослушваше за нещо. Някой се спускаше по хълма към тях. Библиотекар-пазител. Карлос Ривера. Закръгленият младеж кимна на Робърт и Шариф.
— Голяма бъркотия.
— Но полезна бъркотия — поправи го Странникът.
— Да. — Карлос заряза костюма си. Библиотекарската му шапка се превърна в бейзболна с козирката назад, а тежката броня — в стандартната му тениска. — Надявам се, че тези сблъсъци няма да станат традиционни.
Странникът ги поведе през храстите.
— Традиция ли? Това би било плюс. Като вдигането на коли на покривите на административните сгради. Точно такива неща правеха американските университети велики.
— Може би. Доста работа ни се отвори, откакто библиотеката стана виртуална.
Робърт все още гледаше тълпите край хълма.
— Мислех, че идеята на тези кръгове е да съществуват едновременно.
— По принцип — каза Ривера. Направиха широк завой, за да заобиколят една зона, в която нямаше виртуална светлина. Оттук минаваха твърде малко хора и мрежата беше разпокъсана, което създаваше проблеми на устройствата.